Лий Чайлд - Утре ме няма

— Откъде знаеш?

— Предадоха Леонид и приятелчето му. Преместили са се на място, за което тези двамата не знаят. Потъват по-дълбоко.

— Защо са предали Леонид и приятелчето му?

— За назидание на останалите тринайсет. И за да нахранят машината. Ние ще ги попритиснем малко, арабските медии ще кажат, че сме ги изтезавали, и терористите ще спечелят поне десет нови привърженици. Чиста печалба от осем души. А и бездруго Леонид и другият не са кой знае каква загуба. Бяха безнадеждни.

— Останалите тринайсет по-добри ли ще са?

— Според закона за средните стойности по-вероятно да.

— Тринайсет е безумно число.

— Петнайсет, ако броим и двете жени.

— Не трябва да го правиш.

— Особено ако не съм въоръжен.

Тя погледна към сака, после отново към мен.

— Можеш ли да ги откриеш?

— Откъде идват парите им?

— Не можем да ги проследим по този начин. Преди шест дни престанаха да използват кредитни карти и банкомати.

— Което е обяснимо.

— Което затруднява откриването им.

— Джейкъб Марк върна ли се в Джърси жив и здрав? — попитах.

— Мислиш, че не трябва да се замесва ли?

— Да.

— А аз трябва ли?

— Ти си замесена — отговорих. — Донесе ми сака.

— Охранявам го.

— Какво друго правят вашите хора?

— Търсят — каза тя. — Заедно с ФБР и Министерството на отбраната. В този момент по улиците има шестстотин души.

— Къде търсят?

— Всички имоти, наети или купени през последните три месеца. От кметството също помагат. Техните служители проверяват хотелските регистри и наетите офис площи и складове в целия град.

— Добре.

— Говори се, че става дума за файл на Пентагона, записан на флаш памет.

— Общо взето, е така.

— Къде е?

— Не и между Девето и Парк Авеню, Трийсета и Четирийсет и пета улица.

— Предполагам, че съм си го заслужила.

— Ще се досетиш и сама.

— Наистина ли знаеш? Дохърти смята, че не знаеш. Според него блъфираш, за да се отървеш от неприятностите.

— Явно Дохърти е много циничен.

— Циничен или прав?

— Знам къде е.

— Тогава иди и я вземи. Остави някой друг да се погрижи за двете жени.

Пропуснах това край ушите си.

— Тренираш ли във фитнеса? — попитах.

— Не много — отвърна тя. — Защо?

— Питам се колко трудно би било да те победя физически.

— Не много — каза тя.

Замълчах.

— Кога смяташ да тръгнеш? — попита тя.

— След два часа — отговорих. — След това ми трябват още два часа, за да ги намеря и да ги ударя в четири сутринта. Любимото ми време. Научихме го от руснаците. Установили са го техни лекари. Хората са най-уязвими в четири сутринта. Универсална истина.

— Измисли си го.

— Не съм.

— Няма да ги откриеш за два часа.

— Мисля, че ще ги открия.

— Липсващият файл е свързан със Сансъм, нали?

— Отчасти.

— Той знае ли, че е у теб?

— Не е у мен. Но знам къде е.

— Той знае ли това?

Кимнах.

— Значи си се спазарил с него — отбеляза Лий. — Да отърве мен, Дохърти и Джейкъб Марк, а ти да го отведеш до паметта.

— Целта на пазарлъка беше да отърве първо и преди всичко мен самия.

— Не се е получило. Федералните продължават да те издирват.

— Получи се поне по отношение на нюйоркската полиция.

— Получи се и за нас. За което благодаря.

— Няма защо.

— А как мислят да излязат от страната двете жени? — попита тя.

— Не смятам, че имат такова намерение. Мисля, че тази възможност е била отхвърлена преди няколко дни. Явно са очаквали нещата да минат по-гладко, отколкото всъщност се оказа. Сега всичко е на живот и смърт. Или ще свършат работата, или ще умрат.

— Нещо като самоубийствена мисия?

— Бива ги за такива неща.

— Което още повече утежнява положението ти.

— Ако искат да се самоубият, нямам нищо против да им помогна.

Лий смени позата си на леглото, краят на блузата й остана затиснат под нея и коприната се изпъна върху пистолета на колана й. Реших, че е „Глок 17“.

— Кой знае, че си тук? — попитах.

— Дохърти — отвърна тя.

— Кога очаква да се върнеш?

— Утре.

Замълчах.

— Какво искаш да правиш в момента?

— Честно ли?

— Да, моля.

— Искам да ти разкопчая блузата.

— Често ли казваш такива неща на полицейски служители?

— Някога, да. Познавах само полицейски служители.

— Опасностите те възбуждат, така ли?

— Жените ме възбуждат.

— Всички жени?

— Не. Не всички.

Тя се замисли за момент, после каза:

— Не, не е добра идея.

— Добре — съгласих се аз.

— Приемаш „не“ за отговор?