Лий Чайлд - Утре ме няма

Той замълча.

— Шегувам се — казах. — Но по-добре се надявай да не съм първата жертва, защото иначе постоянно ще чуваш подобни слухове.

— Тогава ми кажи сега.

— Трябваш ми, за да ми пазиш гърба.

— Четох досието ти — каза той.

— Вече го чух.

— Получил си Пурпурно сърце, защото си бил при взривяването на онзи пикап в Бейрут. Казармите на морската пехота.

— Добре си го спомням.

— Получил си дълбок белег.

— Искаш ли да го видиш?

— Не. Но трябва да помниш, че не са го направили двете жени.

— Кой си ти? Моят психотерапевт?

— Не. Но то не прави думите ми по-малко достоверни.

— Не знам кой е направил онова в Бейрут. Вероятно никой не знае. Който и да е бил обаче, е събрат на Лайла и Светлана.

— Мотивиран си от желанието за мъст. И все още изпитваш чувство за вина за Сюзан Марк.

— Е?

— Може и да не си оптимално ефективен.

— Тревожиш се за мен ли?

— Тревожа се преди всичко за себе си. Искам снимката.

— Ще я имаш.

— Поне ми подскажи къде е.

— Знаеш колкото и аз. Аз се досетих. Ще се досетиш и ти.

— Бил си ченге, което изисква друг вид умения.

— Значи ще се позабавиш малко. Но не е много сложно.

— Колко сложно е?

— Помисли поне веднъж като обикновен човек. Не като войник или политик.

Той опита, но не успя.

— Поне ми кажи защо не трябва да я унищожавам — каза той.

— Знаеш колкото знам и аз.

— Какво значи това?

— Или може би не знаеш колкото знам аз. Защото си прекалено обсебен от самия себе си. Докато аз съм един от многото.

— Е?

— Сигурен съм, че си страхотен, Сансъм. Сигурен съм, че ще бъдеш страхотен сенатор. В края на краищата обаче всеки сенатор е един от общо сто. Всички те са до голяма степен взаимозаменяеми. Можеш ли да ми дадеш името дори само на един политик, който е успял да промени нещо?

Сансъм не отговори.

— Можеш ли да ми кажеш лично ти като сенатор как смяташ да прецакаш „Ал Кайда“?

Той заговори за Комисията за въоръжените сили, за външна политика, за разузнаване, за бюджет, за контрол. Реч, изтъкана от клишета. Все едно се беше качил на трибуната на предизборен митинг.

— Каква част от това не би могъл да свърши друг кандидат, ако ти не бъдеш избран? — попитах.

Той не отговори.

— Представи си пещера в Северозападен Пакистан — продължих аз. — Представи си, че шефовете на „Ал Кайда“ седят там в момента. Скубят си косите и пъшкат: дявол да го вземе, не трябва да допускаме Джон Сансъм да се добере до Сената. Ти ли си първа точка в дневния им ред?

— Едва ли — отвърна той.

— Защо тогава им е снимката?

— Малката победа е по-добра от нищо — отбеляза Сансъм.

— Доста работа му хвърлят за една малка победа, не мислиш ли? Двама агенти, плюс деветнайсет души, плюс три месеца?

— Ще злепоставят Съединените щати.

— Но не кой знае колко. Виж снимката на Ръмсфелд. На никого не му пука. Времената се менят, животът продължава. Хората си дават сметка за това, ако изобщо го забелязват. Американците са или много зрели и разумни, или лесно забравят. Не съм съвсем сигурен кое е вярното. И в двата случая обаче снимката ще се окаже фалшива следа. Може да унищожи теб, но не е в стила на „Ал Кайда“ да убива американци един по един.

— Ще навреди на паметта на Рейгън.

— На кого му пука? Повечето американци дори не го помнят. Повечето американци мислят, че „Рейгън“ е летище във Вашингтон.

— Мисля, че подценяваш нещата.

— А аз мисля, че ти ги преувеличаваш. Прекалено близо си до случващото се.

— Струва ми се, че тази снимка ще навреди.

— На кого обаче? Какво мисли правителството?

— Знаеш, че Министерството на отбраната прави всичко възможно да си я върне.

— Така ли? Защо тогава повериха работата на „Б“ отбора си?

— Смяташ ли, че тези момчета са от „Б“ отбора?

— Искрено се надявам. Ако това е „А“ отборът им, всички ние трябва да се изселим в Канада.

Сансъм не отговори.

— Снимката може донякъде да понижи рейтинга ти на местно ниво в Северна Каролина, но само толкова. Не виждам Министерството на отбраната да полага максимални усилия. Защото реално няма проблем на национално ниво.

— Не тълкуваш нещата правилно.

— Добре, снимката ни злепоставя. Свидетелства за стратегическа грешка. Неприятна и компрометираща е и ще ни постави в изключително неловко положение. Но само толкова. Не е краят на света. Няма да се разпаднем като държава.

— Значи очакванията на „Ал Кайда“ са прекалено големи? Искаш да кажеш, че и те грешат?