Проф. д-р к.ик.н. Кирил Гатев. „Това не е просто исторически очерк или хронология на промените в схемите и показателите на планирането. То е в голяма степен синтез и ново теоретично осмисляне на собствените научни изследвания на автора в миналото и сполучлив опит за теоретично обобщение и оценка на планирането в България през призмата на обосновани собствени схващания. Логиката и подходът в хабилитационния труд се виждат дори от заглавията на трите му части… В целия труд се чувства критично отношение на автора, неговата творческа мисъл, стремежът му да разкрие положителното в досегашния български опит, да го оцени от научни позиции. Едновременно с това той доказва несъстоятелното, погрешното, което е резултат на субективизъм и волунтаризъм… анализът на миналото не е самоцелен, а води до осмисляне на настоящето, до извеждане на съвременните проблеми на планирането като теория и като практика, до насоки за тяхното изследване и решаване. То съдържа съществени за теорията и практиката приноси и е добър атестат за голямата научна ерудиция на автора, за неговия многогодишен опит като научен работник и като стопански деец“ (Рецензия… с. 2 и 3).
Доц. д-р Найден Найденов „В хабилитационния труд се съдържат много съществени и от теоретична, и от практическа гледна точка обобщения и предложения за преустройството на плановата дейност на сегашния етап на развитието. Като се обосновава необходимостта от преустройство на планирането, авторът разкрива и конкретните насоки за обогатяване същността и съдържанието на плановата дейност в съответствие с новите изисквания.
За задълбочеността и многоаспектността на анализите, обобщенията, изводите и предложенията несъмнено е допринесло както непосредственото участие на автора в подготовката и приложението на нормативните документи, така и практическият му опит в плановата дейност.
Хабилитационният труд отговаря напълно на изискванията на Закона за научните степени и звания (чл. 16.1), както и на Правилника за неговото приложение…
Към казаното до тук бих искал да добавя и положителните си лични впечатления от др. Бонев като преподавател в катедрата и от отговорната му работа в държавните и партийните органи. Той се отличава със своята принципност, целенасоченост, организираност и трудоспособност, с новаторски подход при разработване и търсене на решения на проблемите. Той отстоява аргументирано своите виждания по дискусионни въпроси, отнася се с внимание към други становища и мнения. Характерни са и грижите, които полага за квалификацията и израстването на кадрите, особено на младите специалисти“ (Рецензия… с. 3, 8–9).
ПРЕДСЕДАТЕЛИ
на Върховен стопански съвет (1945–1948 г.),
на Държавна планова комисия (1948–1962 г.) и
на Държавен комитет за планиране (1962–1991 г.).
Добри Терпешев |
V. |
1945 |
XII. |
1949 |
Карло Луканов |
XII. |
1949 |
III. |
1950 |
Кирил Лазаров |
III. |
1950 |
III. |
1951 |
Евгени Матеев |
III. |
1951 |
III. |
1952 |
Георги Чанков |
III. |
1952 |
|
1956 |
Руси Христозов |
|
1956 |
|
1960 |
Станко Тодоров |
|
1960 |
I. |
1962 |
Живко Живков |
I. |
1962 |
III. |
1962 |
Апостол Пашев |
III. |
1962 |
|
1968 |
Тано Цолов |
|
1968 |
VI. |
1971 |
Сава Дълбоков |
VI. |
1971 |
XII. |
1972 |
Иван Илиев |
I. |
1973 |
|
1975 |
Кирил Зарев |
|
1975 |
III. |
1982 |
Станиш Бонев |
VI. |
1982 |
Х. |
1985 |
Иван Илиев |
Х. |
1985 |
VIII. |
1986 |
Стоян Овчаров |
VIII. |
1986 |
XI. |
1989 |
Кирил Зарев |
XI. |
1989 |
I. |
1990 |
Иван Тенев |
I. |
1990 |
|
1991 |
Кратки биографични данни
1931 г. 15 ноември |
Роден в Пенкьовци, Трънско |
1949 г., юни |
Завършва мъжката гимназия „Христо Смирненски“ в Перник |
1951–1956 г. |
Студент, специалност „Народностопанско планиране“, Висш икономически институт „Карл Маркс“, София, сега Университет за национално и световно стопанство |
1956 г., 1 февруари |
Работи в металургичния завод „Ленин“, Перник |
1961 г., 1 февруари |
Хоноруван асистент по „Планиране на народното стопанство“, ВИИ „К.Маркс“, София |
1963 г., 1 октомври |
Редовен асистент по същата дисциплина |
1964 г., 15 февруари |
В апарата на Министерския съвет |
1969 г., 31 декември |
Секретар на Комитета за стопанска координация и на Министерския съвет |
1971 г., 5 април |
ВАК му присъжда научното звание „доцент“ |
1971 г., 1 юли |
Секретар на Министерския съвет |
1976 г., 1 февруари |
Първи заместник-завеждащ, а от 1 февруари 1977 г. завеждащ отдел „Планово-икономически“ на ЦК на БКП |
1981–1986 г. |
Народен представител в 51 Девненски избирателен район, Варненски окръг |
1981 г., 15 юни |
Заместник-председател на Министерския съвет на НРБ и председател на Комисия по жизненото равнище |
1982 г., 21 юни до 18 октомври 1985 г. |
Заместник-председател на Министерския съвет на НРБ и председател на Държавния комитет за планиране |
1986 г., 1 януари |
Ректор на Академия за обществени науки и социално управление |
1986 г., юни до 31 май 1990 г. |
Народен представител в 20 Бургаски избирателен район и член на парламентарната комисия по духовното развитие |
1988 г., 23 ноември |
ВАК му присъжда научното звание „професор“ |
1990 г., 1 януари |
В пенсия |
Читать дальше