Алекс Болдин - О, соле мио!

Ето, клъвна и първата му риба. Извади я, скрито се прекръсти и заметна отново. Да, наистина потръгна. Закачи се и втора таранка на въдицата.

— Добре, е добре е! — Похвали го Дънди.

В тоя момент Джи Ес Ем–ма му затананика настойчиво. Той бръкна в джоба, извади чудото на техниката и натисна бутона за разговор.

— Хайде да се прибираш! Вече е обяд, а съм купила и пиле на грил. Ще изгориш на това силно слънце… Поне хвана ли нещо? — разпитваше Мариянчето, жена му.

— Ама, аз сега започвам. Хванах две. — Мони се захвана в обяснения и не видя как плувката му се удави. Докато да обясни и таранката се откачи от кукичката. — Абе ти за беля ли ми се обаждаш. Изпуснах рибата!…

— Да слагам ли тигана? — засмя се жена му.

— Слагай го, но ме остави на мира. Аз риба ли ловя или…

— Ама ти си бил майстор на Джи Ес Ем–ите, бе колега? — подкачи го Дънди. — Ще ми обясниш ли нещо на моя. Вчера сина ми го подари и бъкел не му разбирам. Получих един Ес Ем Ес и не мога да го прочета.

— Дай да видя! — протегна ръка Мони и занатиска бутоните. — От Николай е!

— Да, да, да! Давай нататък!

— „Вземи половинка ракия. Утре в шест сме за риба.“ Канят те за риба, пич! И ракия трябва да носиш!

— Знам, знам. Уговорихме се да ходим за риба, но се изметна. Намерил си някаква работа. Несериозен човек, брей. И ракия взех за да върви риболова ама май ще си я пия сам.

— Гледай! Кълве ти! Ще го изпуснеш!

— Ех избяга ми! — затюхка се Дънди.

Слънцето напичаше жестоко. Белите крака на Мони добиха алено червен оттенък като кожата на млад воин от племето на Винету. Вратът му, там дето шапката не можеше да го запази, доби същия цвят. За сметка на това риболовът му потръгна. Плувката се потапяше при всяко хвърляне. В един момент една от хванатите таранки, вече извадена на сушата, се отскубна от ръката му и цопна във водата. Тя моментално бе последвана от цветиста псувня. Няколко мига по-късно, изваждайки стръвта от джоба си, ръката му се отплесна и пликчето с тестената топка цопна във водата. Мигом се хвърли да я извади, но се подхлъзна и седна във водата. Измокри цялата си долна част на тялото.

— Нещо започна да ми върви на кестерме. — измърмори си под носа Мони. Още не дорекъл сентенцията си и плувката започна да потъва без да е клъвнала рибата. Извади я, прегледа я внимателно и откри причината. Гъшето перо беше старо и се пълнеше с вода. Тая вода го потапяше без причина. Изтръска я силно, обърна я обратно и отново хвърли въдицата. Ефектът беше същият. Явно дяволът започваше да се меси в мероприятието му.

Огледа се, видя някаква пръчка, взе я в ръка и започна да я дялка. След минута издяланата от дърво нова плувка се люлееше по ефирно набраздената язовирна вода. Успехът му в улова продължи. Беше вече напълнил полиетиленовия плик с таранки. Прясно уловените риби пляскаха в него, излизаха една по една и като по команда се насочваха директно към водата. Това го изнерви. Не знаеше дали плувката да гледа или плика с рибата. Беше си забравил живарника в къщи. Абе всичко тръгна наопъко. Най-накрая едната от двете кукички се закачи в някакво подводно храстче и се откъсна. Това сложи край на търпението му. Той свали жилката, отви макарата и разглоби пръта. Трябваше вече да свършва.

Дънди отдавна си беше отишъл. Ицо се премести до него. Беше си обул дълъг панталон за да запази краката си от силното слънце.

— Какво? Привършваме ли за днес?

— Стига толкова! Три кила риба са ми достатъчни. Ще има да я хрупкаме два дена с жената. Тръгвам, че слънцето цял ме изгори. Краката ми пламтят на огън. А и започнаха да ми пищят ушите. Сигурно и кръвното се е вдигнало. Но те съветвам с тоя инфаркт и ти да направиш като мен. Не си за слънце.

— Още малко ще полова и си тръгвам.

— Хайде със здраве! Вземи от моята стръв, че много кълве на хляб.

Мони нарами раницата, вдигна велосипеда и тръгна. От силното слънце пътят по който бе дошъл беше почти изсъхнал. Само някои от дълбоките локви се блещеха оцъклени на изгарящото юлско слънце. Някъде на запад, откъм балкана се задаваха тъмни сиви облаци. Май отново идваше дъжд. Но няма да е скоро. Сигурно ще го излее привечер или през нощта.

Прибра се напълно изнемощял от жегата. Едва събра сили да измие велосипеда. Изми се със студена вода. Изпи една цяла купичка студено кисело мляко и легна. С лягането изпадна в унес. Беше слънчасал.

Привечер се разбуди за няколко минути колкото да изпие още една купичка кисело мляко. Мариянчето, виждайки състоянието му, не го закачаше за нищо.