— Да има един такъв. За бялата лястовица.
— Клондайк се умълча. Въздъхна дълбоко и с мъка сподави душевната си болка.
— А оня, твоя приятел? Идва ли да те види?
— Идва! Но и с него се случи нещастие. Баща му! Стана нещо с него, така и не се разбра какво. И се разигра същата история както с мен, все в онзи „спешен център“. Два часа не можа да дойде консултант кардиолог. Сигурно са давали пак оня нашумял сериал. Човекът не можа да издържи. Замина си. Вчера го изпратихме.
— Като те слушам си мисля, че за кучетата има повече грижа отколкото за хората.
— Една съседка има едно дребно, къдраво, угоено като прасенце пале. Храни го само с пилешки дробчета. Аз такова ядене не съм помирисвал от десет години.
— Че откъде толкова пари?
— Тя обикаляше света с едно чуждестранно вариете. Наскоро се пенсионира. Всеки месец и изпращат пенсията по банков път от Италия. Похвалила се на жената, че дошли някакви четири хиляди долара, които се чуди как да изхарчи. Кани се да ходи в Боровец на почивка, в най скъпия хотел. Живее сама. Само онова угоено пале и се мотае из краката.
— Виж ти! Е, има и такива! — Хайде аз да тръгвам, че да видя какво мога да купя за Бъдни вечер. Мисля, че ще има пари само за една кутийка билков чай и купичка кисело мляко.
— Йовков е живял и писал преди седемдесет години но е казал истини които са в сила и днес. Колко прав е бил човекът!
— Клондайк се изправи тежко. Счупената ръка го болеше. Махна към приятеля си за сбогом и излезе. Брадатият се почеса по вече прошарената брада. Обърна се умислен към хубавата барманка. Направи опит да се усмихне но от усмивката му не излезе нищо.
— Цуре, ще сипеш ли от оная ракия, ама малко? След това протегна ръка към полу празната кутия с цигари, извади една и запали.
— Клондайк не бързаше. Вървеше бавно по заледения тротоар. Страхуваше се от падане. Едно ново такова би било истинско предизвикателство към съдбата.
— Когато наближи Стария пазар се спря. Беше последният петък преди Коледа.
— Небето беше така ясно и синьо, че заслепяваше погледа. Студът сковаваше малката групичка селяни-търговци. Край двата кафеза с кокошки, чийто гребени синееха от студ, бе спрял един стар олющен „Опел“. От багажника му надничаха главите на пет-шест пуйки. Най отпред, на два сантиметра по-високо стърчеше главата на една едра бяла пуйка. Тя така настойчиво бе опулила очи в Клондайк, че той неволно спря. Загледа се замечтано в птицата. Как добре би оформила Коледната му трапеза…Стресна го кучешки лай.
Глутница развеселени бездомни кучета се стрелна край него. Те лаеха радостно, хапеха се едно друго, боричкаха се весело и нехаеха за лютия декемврийски студ.
— Съжалявам госпожо, но няма какво да си кажем! — промърмори Клондайк на бялата охранена птица. Потри зиморничаво длани и запристъпя бавно по хрупкавия сняг към студеното си неотоплено жилище.
© 2002 Алекс Болдин
Източник: [[http://bgstories.athost.net|Авторът]]
Разпространява се при условията на лиценза [[http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/|„Криейтив Комънс — Признание — Некомерсиално — Без производни“ версия 2.5]] (CC-BY-NC-ND version 2.5)
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2940]
Последна редакция: 2007-06-05 22:13:45