Петър Бобев - Каменното яйце

— Ще му помогнете вие! — почти извика девойката. — И като гост, и като човек сте длъжен!

Той се усмихна още по-благодушно:

— „Помагай на ближния!“ Колко красиво! И аз, вярвайте ми, ще ви услужа. Нима се съмнявате в желанието ми? Но в светите книги е казано и друго: „С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери“.

— Какво искате да кажете?

Той намигна фамилиарно:

— Че и вие ще ми помогнете!

— Как? Кажете!

Риго разпери ръце:

— Допускам, че знаете къде е скрито шишенцето с хормона. „Т-норадреналин“, нали такова беше името му? Услуга за услуга. Аз ще спася баща ви, който впрочем е обречен, не забравяйте това, вие ще ми предадете хормона.

— Но това е изнудване! — пошепна тя, зачервена от гняв. Знаеше отлично защо баща й пазеше тъй педантично тия няколко капки скъпоценна течност.

— Не, мис! По-добре да избягваме грубите изрази! Това е чисто и просто нормален договор. Никой не дава, без да получава. И не забравяйте, мога да го взема ей така, съвсем безплатно. А спасението на баща ви струва повече от кое да е шишенце, нали? Но като почтен човек повтарям условието си. Срещу него той ще получи цена, каквато сам определи: в брой, в процент или като съдружник. По-редовна сделка от тая не мога да си представя. Но във всички случаи хормона трябва да го притежавам аз, никой друг. Разбрахме ли се?

Очите му само за миг бяха приели стоманена студенина.

Алиса се надигна:

— Татко не би ми простил!

И тръгна към вратата.

Риго не стана да я спре. Само я догони с кроткия си глас:

— Размислете! Но, предупреждавам ви, колкото повече мислите, толкова по-малки стават изгледите за спасението му. При това, доколкото ми е известно, той не е здрав… Инфаркт и прочие… Такова вълнение…

Нямаше нужда да го подчертава. Тя го мислеше от самото начало, през целия им разговор.

В това време телефонът иззвъня. Риго вдигна слушалката:

— Слушам… Добре… Благодаря…

И я положи обратно.

— Докладват ми, че тиранозавърът се е заел да разшири със зъби хралупата. А ако това му се удаде…

Алиса не можа да устои повече. Споделяще загрижеността на баща си относно бъдещата употреба на хормона. И щеше да мълчи, ако това засягаше само нея. Но то засягаше него. А когато ставаше въпрос за неговия живот, нейната решителност се стопяваше. И друг би могъл да получи Т-норадреналин, но друг не можеше да замени баща й, ако го загубеше.

Съзнаваше, че постъпва безволево, егоистично, нечестно. Въпреки това… С пламнали от срам бузи тя се обърна и каза:

— Приемам!

Франсоа Риго се отправи с едри крачки към нея, усмихнат, доволен. Винаги предпочиташе споразумението пред насилието.

— Къде? — запита той кратко.

С дълбока въздишка, смазана от унижението, от предателството към съвестта си, както го чувствуваше, тя посочи с поглед зазидания в стената сейф.

— В криостата!

— А ключът?

— У баща ми. Ако искате да отворите, трябва да спасите по-напред него.

Допусна за миг, че е получила известно предимство в тая нечестна игра.

Милионерът се поклони галантно:

— Няма нужда, мис!

И посегна да я хване под ръка:

— Сега ние сме излишни тук.

Тя дръпна ръката си, но излезе. Знаеше, че няма смисъл да се противи.

Риго нареди нещо на телохранителя си, който отиде при Антонио Гомеш и го изведе от клетката. После, опрял през джоба си пистолета в ребрата му, го откара при сейфа.

— Отваряй!

С надежда, че така може да посмекчи вината си, Антонио подметна:

— Детска залъгалка!

И се залови за работа.

Скоро ключалката щракна. Щом вратичката на хладилната камера се отвори, Кнут Нилсен отведе обратно касоразбивача в клетката му, а в стаята влезе Франсоа Риго.

Нямаше защо да вика на помощ Алиса Бор. Вътре имаше само едно шишенце, и то с надпис „Т-норадреналин“. Въобще не оставаше място за съмнение.

Сега вече, за пълна сигурност, му се налагаше да провери действието му.

Той всмукна в инжекционния апарат няколко милиграма от хормона, а останалото количество с шишето върна в криостата.

После, облечен с бяла престилка като лекар, се запъти към арестанта. Предпазливостта никога не беше излишна. Антонио Гомеш не го познаваше и не биваше да допусне кой е той и каква е ролята му. Нека го смята обикновен лекар, изпълняващ и той чужди заповеди.

Приближи до решетката, пред която бе застанал на пост телохранителят му. И рече:

— Моля, запретнете ръкава! И ми подайте ръката си!

Гомеш все се надяваше на снизходителност. Затова послушно изпълни нареждането.