Петър Бобев - Каменното яйце

Не само във въздуха. И в хралупата. Там като че ли не висяха с главите надолу съвременни плодоядни прилепи, а някогашни птеродактили и безопашати рамфоринхуси, омотали се с надиплените си крила, грозни и уродливи.

Какъв жесток свят! — помисли си доктор Бор. Той, който познаваше добре законите на джунглата, беше потресен при вида на първобитната злоба, която властвуваше край него, която насочваше всяко живо същество срещу всяко друго, безразлично дали е враг или случаен безвреден съсед.

И като че ли едва сега започна да проумява в тоя си полусън-полувидение законите на онази далечна ера…

Дали щеше да се спаси от унизителния си плен — той, разумният съвременен човек, сега беззащитен пленник на един безмозъчен звяр?

Обидно, нали?

Още щом самолетът кацна на малкото летище до биологичната станция, пилотът и помощникът на Гомеш откараха двамата си пленници при телохранителя на Франсоа Риго. Него познаваха, него смятаха за „шеф“.

И той по нареждане на милионера заповяда да махнат белезниците на Алиса Бор, а похитителя й да затворят до втора заповед в клетката, където ветеринарният лекар държеше болните животни, докато ги излекува и след това пусне на свобода в саваната.

Тъй персоналът на станцията остана с впечатлението, добре насочено, че важният гост е освободил дъщерята на директора им. А това можеше да означава само едно — че е техен приятел и следва да го подпомагат.

Алиса спря първия срещнат лаборант.

— Къде е баща ми? — запита тя, разтревожена, че той не бе дошъл да я посрещне.

Запитаният отвърна:

— Чух, че е в опасност. Повече подробности можете да получите от господин Риго.

И тя се отправи към неговия апартамент, раздвоена, със смесени чувства — от една страна, неспособна да се освободи от женската си интуиция, че в дъното на много от бедите им напоследък стои именно той, от това странно съвпадение, и от друга — с надеждата, че от него ще научи нещо повече за баща си. И главно, че ще получи съвет и помощ.

От отворения прозорец се носеше виртуозното Перпетуум-мобиле на Паганини. Алиса безсъмнено не можеше да допусне, че в такива напрегнати, рисковани минути той разтоварваше нервното си напрежение с музика.

И въпреки неудобството, че го смущава, тя почука.

Цигулката не спря на часа, довърши започнатата музикална фраза. Чак тогава се чу:

— Заповядайте!

И тя влезе, посрещната от приветливата усмивка на бащиния си гост — приветлива, доброжелателна и в същото време трогателно загрижена.

— Заповядайте, мис Бор! — повтори той. — Тъкмо за вас си мислех сега.

Улисана в своята тревога, тя не забеляза намека му.

— Къде е баща ми, мосю Риго? Казаха, че вие последен сте разговаряли с него.

— Да! — поклати той съчувствено глава. — Клетият доктор Бор!

— Какво е станало? Кажете!

Милионерът протакаше отговора си. Целта му беше тъкмо тази — да изопне докрай нервите на жертвата си. Под външното си благоразположение криеше похвата на котката, която се забавлява с уловената мишка.

— Моля ви, кажете! — почти извика Алиса. — Защо мълчите?

С дълбока въздишка той отвърна:

— Доктор Бор се намира в голяма опасност, в смъртна опасност. Всяка секунда е решаваща за живота му.

Девойката не можеше да се владее повече:

— Какво се е случило всъщност? И защо не му помогнете?

Франсоа Риго не бързаше. Пълното му тяло, закръгленото му лице, леко подпухналите му кротки очи, вялите му отпуснати движения издаваха, че не бърза.

— Мис Бор — рече той. — Седнете! Да си побъбрем!

Тя се сопна, не можеше да се владее, забравила добрите обноски:

— Защо ще сядам? Кажете какво знаете!

— Седнете де! — той я хвана нежно за ръката и я притегли към креслото. И девойката неволно почувствува под тоя деликатен жест стоманената сила на мускулите му.

Подчини се.

— Сега да си поприказваме като разумни хора! — рече Риго, отпуснат в съседното кресло.

— Да си поприказваме, но по-кратко!

Все тъй отпуснат, той продължи:

— Доктор Патрик Бор отлетя да улови появилия се друг тиранозавър, но по някаква причина не е успял. Аз пратих самолет. И току-що получих известието, че баща ви е обсаден от чудовището в някаква хралупа. Напълно беззащитен.

Алиса промълви:

— Той познава отлично поведението му. Ако стои неподвижно, гущерът ще го зареже. Рефлексите му са краткотрайни.

— Да, но чудовището няма възможност да го зареже. Защото е вързано с верига за дървото. Лошото е, че никой друг освен мен не знае какво е станало и къде. Никой друг не може да му помогне.