Петър Бобев - Каменното яйце

— Все се чудя. Как сте успели да постигнете това — да възкресите един загинал преди десетки милиони години организъм! Някои семена, струва ми се, лотосови, са издържали, без да изгубят кълняемост, стотици години. Но милиони…

Докто Бор кимна в съгласие:

— Аз също. Макар че не би трябвало. Принципът е съвсем прост. Сложно е единствено изпълнението. Животът не е нито дъх на бога, нито кибернетична машина. Животът, това е структурата на ДНК, пространственото подреждане на съставящите я вещества. Структурата пък е математично понятие, числен израз на заложената идея — за вечната борба срещу безредието. И съвсем непреднамерено се озоваваме при питагорейците, които приемат цифрата за същност на нещата, а Вселената — хармонична система на числата и техните отношения…

Риго бързаше да премине към въпроса, за който бе дошъл. Ала не се издаваше. Даже подметна:

— Пренасянето на живота от Космоса на Земята?

— А защо не? Защо „семената на живота“ да не са попаднали тук с космичния прах или с кометите молекули на ДНК — всъщност разнасяни из безкрая кодове на живота, които почват да организират мъртвата материя, където попадат? Защо?

Риго подхвърли баналния израз:

— Гениалното е просто. И вие успяхте да потвърдите това.

Никой човек, дори най-скромният, не се отказва от похвалата.

— Знаете ли — рече ученият — кой е откривател? Който и като възрастен продължава да си поставя детския въпрос: „Защо?“ Престанеш ли, значи си остарял; значи трябва да отстъпиш мястото си…

И млъкна. Може би си припомни всички свои „защо“ и „защо“.

От това замълчаване се възползува гостът му. Усмивката внезапно изчезна от лицето му ведно с уморения израз. Чертите му се изопнаха до неузнаваемост.

— Всъщност — рече той делово, със съвсем различен от досегашния тон. — Имате ли нещо против да пристъпим към пряката ни работа?

— На ваше разположение! — отвърна ученият.

Франсоа Риго извади от папката си една кратка изрезка от вестник, същата, която му бе дал доктор Булез, и я показа:

— Вашата статия в „Сианс е ви“. Относно „Т-норадреналина“.

Патрик Бор кимна с глава, макар да недоумяваше каква връзка имаше тя с разговора им.

Риго сложи очилата и зачете:

— „Почти всяка година биохомиците откриват нов, неизвестен дотогава невромедиатор, или мозъчен хормон — биологично активно вещество, което участвува в провеждането на нервните импулси между невроните в мозъка и по същество обуславя до голяма степен психичното състояние на индивида. Някои от тях са вече добре изучени. Такъв е например адреналинът — инкретът, който предизвиква тревогата и страха, както и следващата от това реакция — бягството; или пък серотонинът — важен фактор за оптимистичното начало в мисленето и поведението; допаминът и много други.

Доказано е пък, че норадреналинът обуславя гнева и агресивното настроение, явявайки се донейде като антипод на серотонина.

При дългогодишните ми изследвания върху отглеждания от мен тиранозаурус рекс успях да отделя от гръбначно-мозъчната му течност един особен биогенен стимулатор, който при анализите се оказа сроден на човешкия норадреналин, а в същото време — и на хормоните, изолирани от сулавеския бивол-джудже, от черната мамба и от габонската пепелянка, едни от малкото на брой животни, които нападат, без да бъдат предизвикани. Освен това установих, че във взетите проби липсва напълно серотонинът.

Извършените опити върху мишки, а впоследствие и върху маймуни, показаха, че този невромедиатор, който нарекох «Т-норадреналин» — тиранозавров норадреналин, притежава десетократно по-силно въздействие от човешкия…“

Франсоа Риго прекъсна четенето и като свали очилата, подметна:

— В което не се съмнявам, след като видях с очите си „питомеца“ ви. Та той не е само диво животно, той е направо бяс.

И прибра изрезката в папката си:

— По-нататък няма защо да чета. Вие си го знаете, а и то повече не е нужно за нашата работа.

Стана и се премести в канапето до него. Загледа го с най-кроткия си израз:

— Доктор Бор, кажете ми без заобикалки какво ще получите за това?

Ученият вдигна рамене:

— За кое? За статията ли?

— Не! — засмя се посетителят. — За „Т-норадреналина“.

— Първо — удовлетворение от постигнатото. И нова надежда. Ще ми се, както сте видели по-нататък в статията, да открия вещество, друг хормон или химически агент, който да го обезврежда. И може би — втора Нобелова награда, ако искате да бъда нескромен. Първата получих за „възкресяването“ на динозавъра.