Лоис Бюджолд: Памет

„Нищо не може да се сравнява с дома.“

„Не казвам, че няма нищо по-добро. Казвам само, че нищо не може да се сравнява с него.“

Тази мисъл го насочи към „Приложение В“, видеозаписите, последователно снети от бойните скафандри на „Дендарии“ при проникването във вражеския кораб и освобождаването на заложника. Цялата информация за това, как действията на зеления взвод на сержант Таура бяха спасили екипажа на товарния кораб. И още — синия му взвод и… всички последвали събития. С пълно звуково и цветно изображение и телеметрия — медицинска и комуникационна. Майлс с отвращение изгледа направения в реално време запис на пристъпа си и всичките му нещастни последствия. Камерата на скафандър №060, която се оказа в непосредствена близост, беше направила великолепен запис в едър план на лицето на лейтенант Ворберг, измъкнат от наркотичното си състояние благодарение на плазмения огън. Вик на нетърпима болка. Ворберг пада и изпада в безсъзнание. Тялото — на една страна, отсечените му крака — на друга.

Майлс откри, че се е навел над екрана, притискайки ръка към гърдите си, съпреживявайки ставащото.

Да, изглежда, че моментът не беше подходящ да досажда на Илян с искане за повишение.

Предния ден бяха прехвърлили възстановяващия се Ворберг в сградата на Бараярското консулство на Здрача на Зоав, за да бъде откаран у дома по нормалните канали. Майлс тайно се радваше, че секретният му статус не му позволяваше да отиде в лазарета, за да му се извини лично. Преди изстрела с плазмения пистолет лейтенантът не бе видял лицето му, скрито под шлема на скафандъра. После, разбира се, също… Лекарката на „Дендарии“ беше докладвала, че Ворберг имал съвсем смътен и много объркан спомен за спасяването си.

Ех, ако можеше да изтрие от доклада си целия запис на синия взвод! Уви, това беше безсмислено. Отсъствието на най-интересната част щеше да привлече вниманието на Илян като сигнален огън, запален през нощта на планински връх.

Разбира се, ако изтриеше цялото приложение, записите на всички взводове, това щеше да прикрие липсата на най-важния…

Майлс се замисли. С какво би могъл да замени „Приложение В“? В миналото беше писал предостатъчно кратки или мъгляви доклади — под натиска на обстоятелствата или поради умора. „В резултат на повреда десният плазмен пистолет на скафандър №032 заклини на режим «включено». През няколкото следващи минути на объркване, свързани с поправянето на повредата, обектът, за съжаление, попадна под ударите на плазмения лъч…“ И нямаше да е негова вината, ако онзи, който четеше доклада, изтълкува това, като че ли повредата е била в бронята, а не в онзи, на когото е била облечена.

Не. Не можеше да излъже Илян. Дори в писмена форма.

„А аз не смятам да лъжа. Аз просто ще редактирам доклада, правейки го по-кратък.“

Не, няма да мине. Майлс беше напълно уверен, че непременно ще пропусне някоя миниатюрна подробност в другите файлове и аналитиците на Илян незабавно щяха да се хванат за нея. И тогава положението му ще бъде сто пъти по-лошо, отколкото е сега.

Не че в другите части имаше много моменти, свързани с този кратък инцидент. Нямаше да е толкова трудно да прегледа целия доклад и да извърши необходимите корекции.

„Много лоша идея.“

И все пак… това можеше да се окаже любопитен експеримент. Не е изключено, че в един прекрасен ден — боже опази — можеше да се озове на мястото на четящите. Така че би било много поучително да се провери може ли да бъде подправен един такъв документ. За да удовлетвори любопитството си, той записа целия доклад, направи копие и започна да си играе с него. Какви минимум поправки и изтривания бяха необходими за заличаването на такъв пропуск от страна на един оперативен агент?

Отне му само двадесетина минути.

Майлс се втренчи в резултата от труда си. Наистина майсторска работа. Коремът му се отзова с леко гадене. „За това могат да ме уволнят.“

„Е, само ако ме хванат.“ Целият му живот сякаш се основаваше на този принцип: той щастливо избягваше наемни убийци, лекари, правилника на Службата, ограниченията, налагани от ворския му ранг… избяга и от самата смърт, а това вече доказва нещо. „И от теб, Илян, също мога да избягам…“

Той се замисли за сегашното разположение на независимите наблюдатели, внедрени от Илян в „Дендарии“. Единият беше откомандирован в основните сили на флота, вторият бе свързочен офицер на „Ариел“. На борда на „Перегрин“, както и във взводовете, не беше останал никой. Ergo 1 1 Ergo — следователно (лат.) , нито един не можеше да оспори неговата версия.