Вместо това се бяха опитали да продадат куриера на онзи, който предложи най-висока цена. „Избий ги до крак — бе изръмжал Саймън Илян, шефът на ИмпСи. — Дяволът ще познае своите.“ Илян беше оставил на Майлс сам да разработи операцията. Императорът се отнасяше много недоброжелателно към всеки, който се осмелява да спира куриерите му. Или да ги измъчват. Или да се опитват да ги продават като натъпкани с информация парчета месо. Това беше единствената операция, където, без да се взема предвид, че официалният възложител беше застрахователната компания на кораба от Здрача на Зоав, можеше без особен ущърб да се даде на всички да разберат, че зад гърба им стои бараярската империя. Нелоша реклама в случай, че на някой бъдещ куриер не му провърви по същия начин.
Ако, разбира се, допуснем, че на Ворберг просто не му е провървяло. Майлс нямаше търпение да участва в разпита на пленниците. Илян беше остро заинтересуван от две неща — първо, да се освободи Ворберг жив, и второ — да се установи дали куриерът е бил отвлечен случайно, или нарочно. Ако бе вярно второто… на някой ще му се наложи да проведе вътрешно разследване. И Майлс много се радваше, че такъв вид мръсна работа не влиза в неговите задължения.
Лекарката най-после се появи, все още облечена в стерилна престилка. Тя постави ръце на хълбоците си, погледна го внимателно и въздъхна. Изглеждаше уморена.
— Как е бараярецът? — рискува да попита Майлс. — Ще се… хм… възстанови ли?
— Не е чак толкова зле. Раната е чиста и за щастие краката бяха отрязани точно под коленните стави, което ми спести адски много усложнения. В крайна сметка ще е с около три сантиметра по-нисък, нищо повече.
Майлс изкриви уста.
— Докато се прибере у дома, вече ще е на крака — прибави тя, — като имаме предвид, че пътят продължава около шест седмици.
— А! Прекрасно.
Но да предположим, че пъргавият лъч на плазмотрона бе прерязал Ворберг точно през коленете? Или около метър по-високо, разрязвайки го на две? Даже чудесата, които вършеха дендарийските хирурзи, имаха предел. Едва ли това щеше да е кулминацията в кариерата на Майлс: първо с безгрижен тон уверява шефа на ИмпСи, че ще успее да спаси куриера почти без да се откъсва от текущите си задачи, а после му го докарва опакован в чувал за трупове. В два чувала. Майлс усети внезапна слабост от дивата смес от ужас и облекчение. „О, Господи, и как щях да обясня на Илян всичко това?“
Лекарката разгледа скенерните му снимки, мърморейки си всякакви вълшебни медицински думички.
— Ние все още сме в самото начало на изследването. Не се проявяват никакви очевидни аномалии. Единственият начин чрез който мога да внеса някаква яснота е да ви сканираме по време на пристъп.
— По дяволите, мислех, че сме изпробвали всички известни на науката стресове, електрошокове и стимулации, за да го предизвикаме в лабораторията. Мислех, че таблетките, които ми дадохте, са решили проблема.
— Обикновените противоепилептични средства ли? Редовно ли ги взимате? — Тя го изгледа подозрително.
— Да. — Майлс сподави лаишките си възражения. — Няма ли какво друго да опитате?
— Не. И тъкмо затова ви дадох този монитор за постоянно носене. — Тя се озърна наоколо, но не забеляза устройството. — Между другото, къде е той?
— В моята каюта.
Лекарката ядосано стисна устни.
— Нека се досетя… По време на припадъка не сте го носили, нали?
— Не се побираше под бойния ми скафандър.
Тя изскърца със зъби.
— Не можахте ли поне да се сетите да изключите оръжията си?
— Невъоръжен нямаше да съм от никаква полза за взвода си, ако се случи нещо непредвидено. Със същия успех можех да остана на „Перегрин“.
— Вие самият сте нещо непредвидимо. И определено е трябвало да останете на „Перегрин“.
„Или вкъщи, на Бараяр.“ Но осигуряването безопасността на Ворберг бе най-сложната част от операцията, а Майлс беше единственият офицер от „Дендарии“, на когото ИмпСи можеше да повери имперските разпознавателни кодове.
— Аз… — започна той, но прехапа език, спирайки безсмислените си оправдания и започна отново: — Абсолютно права сте. И това повече няма да се повтори, докато… докато не решим този проблем. Какво ще правим сега?
Тя разпери ръце.
— Направих ви всички тестове, които са ми известни. Очевидно противоепилептичните таблетки не са отговорът. Изглежда че имаме работа с някакво специфично посткрионично увреждане на клетъчно или молекулярно равнище. Трябва да ви прегледа най-добрият крионевролог, когото успеете да откриете.
Читать дальше