Лоис Бюджолд - Памет

— Това — заяви той, — е последният независим доклад от „Дендарии“. И той включва записките на твоя главен хирург на флота. Онези, който е пазила в каютата си, не в картотеката на лазарета. Не е било лесно да ги вземат. Точно тях чаках. Получиха се снощи.

„Той има трети наблюдател. Можех да се досетя. Трябваше да се досетя.“

— Искаш ли още малко да поиграем на въпроси и отговори за това нещо? — сухо добави Илян.

— Не, сър — прошепна Майлс. Макар че не възнамеряваше да казва това шепнешком. — Никакви игри повече.

— Добре. — Илян леко се залюля на стола си и хвърли инфодиска обратно на бюрото. Лицето му можеше да бъде маска на самата смърт. Интересно, помисли си Майлс, на какво ли прилича моята физиономия? Предполагам, че очите ми са разширени като на животно, осветено от фаровете на летящ със сто километра в час към него автомобил.

— Ето това — посочи към инфодиска Илян — е предателство към подчинените ти, които зависят от теб, и към твоите началници, които вярват в теб. И предателството ти е било съзнателно , като доказателство е тялото на лейтенант Ворберг. Имаш ли какво да кажеш в своя защита?

„Ако тактическата ситуация е лоша, промени дислокацията си. Ако не можеш да победиш, промени правилата на играта. “ Вътрешното напрежение на Майлс го изхвърли от стола и той започна да измерва с крачки стаята пред бюрото на Илян — дотам и обратно. Гласът му се повиши.

— Служих ви с тялото и кръвта си — и пролях немалко от тази кръв — цели девет години, сър. Питайте мерилакците дали съм ви служил добре. Или стотици други хора. Питайте когото искате. Повече от трийсет операции и само две от тях могат със задна дата да се определят като провали. Десетки пъти съм поставял живота си на карта, отдадох го — в буквалния смисъл. И изведнъж това вече не означава нищо за вас?

— Означава — издиша Илян. — И то много. Тъкмо затова ти предлагам пенсиониране по болест, което с нищо няма да опетни репутацията ти, ако незабавно подадеш оставка.

— Да подам оставка? Да напусна ? Това ли е вашата представа за услуга ? ИмпСи е прикривала и по-големи скандали — знам, че можете да направите нещо повече, ако пожелаете!

— Това е най-добрият начин. Не само за теб, а и за името ти. Премислил съм го от всички страни. От седмици мисля за това.

„Ето защо ме повика тук. Няма никаква операция. Няма и никога не е имало. Само това. Излъгах се още от самото начало. Шансове — нула.“

— След като трийсет години служих на баща ти — продължи Илян, — не мога да направя по-малко. Или повече.

Майлс застина.

— Баща ми ли… е помолил за това? Той знае ли?

— Все още не. Уведомяването му е задача, която оставям на теб. Не ми се иска да му докладвам за това.

Чиста проба проява на страхливост от страна на Илян и страшно наказание — за Майлс.

— Влиянието на баща ми — горчиво рече Майлс. — Това се казва да направиш малка услуга!

— Повярвай ми, ако не беше службата ти, на която ти така основателно се позоваваш, даже баща ти нямаше да успее да ме накара да се смиля над теб. Кариерата ти ще приключи тихо, без какъвто и да е публичен скандал.

— Аха — разгорещи се Майлс. — Колко удобно. И по този начин ми затваряте устата и не ми давате възможност да обжалвам решението.

— Искрено те съветвам да не докарваш нещата до военен съд. Никога няма да получиш по-благосклонна присъда от тази, за която сега говорим на четири очи. Изобщо не се шегувам, като те уверявам, че няма на какво да разчиташ. — Подчертавайки казаното, Илян изразително почука по инфодиска. Наистина, по лицето му нямаше никакви признаци на веселие. — Само тук, без да броим всичко останало, има достатъчно документирани свидетелства, за да се считаш за късметлия, ако се измъкнеш с дисциплинарно уволнение, а не получиш и присъда в добавка.

— Обсъждали ли сте това с Грегор? — попита Майлс. Императорска милост, последната му надежда, оставена за критични случаи, онази, същата, която се беше заклел по-скоро да умре, отколкото да поиска…

— Да. Доста продължително. Цяла сутрин с него стояхме заключени само заради този въпрос.

— А-а.

Илян посочи комуникационния си пулт.

— Приготвил съм документите ти, така че можеш да подпишеш всичко тук и още сега. Отпечатък от дланта ти, сканиране на ретината и всичко приключва. Униформите ти… не са от военните складове, така че няма нужда да ги връщаш и според традицията можеш да запазиш военните си отличия. Но се опасявам, че трябва да поискам да върнеш сребърните очи.