Лоис Бюджолд - Памет

— През цялото време, което прекарах с наемниците от Дендарии, не съм успял да реализирам нито един идеален план — въздъхна Майлс. — Най-доброто, което успявах да постигна, бе „сравнително добре“.

— Уверявам ви, че същото се отнася за вътрешния отдел — призна Хароче.

— Всички тези доказателства са прекалено косвени, щом не разполагаме със самопризнания.

— Да. И не знам как да получим такива. Разпитът с фаст-пента е изключен. Чудех се… дали не бихте могли да ми помогнете в това отношение. Като се има предвид, че познавате Галени. Използвайте прочутата си способност да го убедите.

— Бих могъл — отвърна Майлс, — ако смятах, че Дъв е виновен.

Генералът поклати глава.

— Можем да мечтаем за много доказателства, но не съм оптимист по отношение на това, че ще ги получим. Често се налага да продължиш нататък с малкото, с което разполагаш, просто защото трябва да продължиш. Не трябва да се спира.

— Да оставим валяка да продължи, независимо какво прегазва, така ли? — повдигна вежди Майлс. — Как възнамерявате да продължите?

— С военен съд, най-вероятно. Случаят трябва да бъде приключен по всички правила. Както сам отбелязахте, той не е от онези, които могат да останат висящи.

Каква ли присъда щеше да произнесе военният съд, ако ИмпСи им дишаше във врата, подтиквайки ги към бързо решение? „Виновен“? „Невинен“? Или по-мъглявото „невинен поради липса на доказателства“? Трябваше да потърси най-добрия военен юрист да оцени този случай…

— Не, по дяволите. Не искам военните съдии да гадаят какво и как, а после да се приберат вкъщи за вечеря. Ако всичко се решава в резултат от догадки, мога и сам да гадая по цял ден. А аз искам да знам. Трябва да продължите да търсите. Не можем просто да спрем с кандидатурата на Галени.

Хароче шумно въздъхна и поглади брадичката си.

— Майлс, вие искате от мен да започна лов на вещици. Което потенциално е много опасно за моята организация. Искате да обърна ИмпСи с главата надолу, и за какво? Ако комарецът наистина е виновен — а аз съм почти убеден, че е така — вие ще трябва да отидете прекалено далеч, за да откриете заподозрян, който да ви е по вкуса. Къде ще спрете?

„Не тук, в това съм дяволски сигурен.“

— Бъдещата императрица няма да остане доволна от вас. Нито от мен.

Хароче сбърчи лице.

— Наясно съм. Тя изглежда много мила млада жена и не ми е приятно да мисля, че това ще й причини болка; само че аз съм положил клетва пред Грегор . Вие също.

— Вярно е.

— Ако не можете да предложите нищо конкретно, аз съм готов да повдигна обвинението и да оставя военния съд да реши.

„Можеш да повдигнеш цяла армия обвинения, но аз няма да дам заповед за настъпление.“

— Мога да откажа да приключа ревизорското разследване.

— Ако военният съд признае Галени за виновен, ще ви се наложи да го направите, милорд.

„Не, няма да се наложи.“ Майлс примигна от внезапното озарение. Ако пожелаеше, можеше да продължава разследването до безкрай и Хароче не можеше да направи нищо по въпроса. Нищо чудно, че днес генералът беше толкова изискано вежлив. Майлс дори имаше право да наложи вето на военния съд… Ала Имперските Ревизори по традиция са много внимателни с огромните си правомощия. От огромния резерв опитни и знаещи хора Ревизори се избираха не заради блестящите успехи в предишната си работа, а заради дългогодишна лична честност. Петдесет години жизнен опит се смятаха за възможния минимум при избора на кандидат. Не биваше да нарушава вътрешните закони на ИмпСи повече от минимално необходимото за…

Хароче уморено се усмихна.

— В края на краищата можем да се съгласим по въпроса, че не сме съгласни един с друг. Но опитайте се да разберете и моята позиция. Някога Галени е бил ваш приятел и аз искрено ви съчувствам, разбирайки колко ви безпокои такова развитие на нещата. Ето какво мога да направя. Мога да се откажа от обвинението в държавна измяна и да го сведа до нападение срещу старши офицер. Минимум неприятности. Една година затвор, обикновено уволнение без почести, и Галени ще е свободен. Даже можете да използвате всички връзки, които имате, за да му осигурите императорско помилване и да му спестите затвора. Нямам никакви възражения — само да го махнат оттук .

И по този начин да разруши кариерата на Дъв, както и всичките му бъдещи политически амбиции. Галени бе честолюбив човек, мечтаеше да служи на Комар в онова ново и по-мирно бъдеще, което се опитваше да изгради Грегор, и напълно осъзнаваше какви възможности се откриват пред него.