Лоис Бюджолд - Наемниците на Дендарии

Захапал със зъби своя маркуч, той бавно запълзя нагоре по повредената стена на кабината. Костолиц понечи да го последва, но едва тогава откри, че двамата с инструктора бяха получили значително по-къси шлангове от този на партньора му.

Майлс изпъна докрай маркуча и внимателно прецени разстоянието. Да, май ще се окаже достатъчно дълъг… Костолиц и инструкторът волю-неволю изпаднаха в ролята на безучастни зрители, смучейки кислород от маркучите си като йоги.

Прекосил средата на стената, Майлс промени положението на тялото си и центробежните сили бавно го тласнаха към отровно зеления облак в дъното. Започна да брои стенните панели, 4-а, 4-б, 4-в… Тук трябва да е… Отмести квадратната плоскост и зад нея проблеснаха крановете за ръчно регулиране. Този ли? Не, следващият… Направи опит да го завърти, но металното кръгче отказа да се подчини на потната му длан.

В същия момент панелът пропука под тежестта на тялото му и се откърти. Майлс полетя към злокобния облак на газта, кислородната тръбичка се отскубна от устата му и започна да се мята като змия. Спаси се от фатално обгазяване единствено благодарение на факта, че успя навреме да задържи дъха си. Инструкторът скочи на крака с намерението да му се притече на помощ, но маркучът му беше прекалено къс. Докато пръстите му трескаво търсеха резервните маски във вътрешния джоб, Майлс преглътна и с върховно усилие се закрепи за близката издатина. Ръката му сграбчи кислородния маркуч и почти конвулсивно го натика в устата. Така… Сега опитай отново!

Завъртя крана с цялата сила на мускулите си и той покорно помръдна. Хайде пак! Съскането от дупката в стената на метър от него бавно започна да намалява, след миг спря, сякаш с последна въздишка на разочарование…

Тъмната заплашителна грамада на отровния газ в дъното на кабината бързо започна да се топи. Вентилаторите работеха на пълни обороти и скоро зелената смърт се разсея. Майлс бавно се върна към пулта за управление и седна в креслото на втория пилот. Коментарите бяха не само излишни, но и трудни за реализация с тези маркучи, които стърчаха от устите им.

Курсант Костолиц се сети за ролята си на главен пилот и се върна зад щурвала. Атмосферата най-сетне се пречисти. Върна совалката в нормално положение, направи плавен завой и бавно я насочи обратно към площадката на орбиталната станция. Очите му напрегнато следяха показанията за работата на двигателите. Инструкторът изглеждаше дълбоко замислен, лицето му беше леко пребледняло.

Скачиха се със станцията и изравниха налягането, после въздушните шлюзи се отвориха с тихо съскане. В коридора ги очакваше главният инструктор на Академията, придружен от технически персонал. В ръката си подхвърляше две жълти нашивки, на лицето му играеше подигравателна усмивка.

Но техният инструктор само поклати глава.

— Не…

— Какво значи „не“? — учудено го изгледа началникът. Майлс не беше сигурен дали в очите му се появи разочарование или смайване.

— Не.

— Това трябва да го видя с очите си! — изръмжа шефът и се насочи към кабината на совалката. Инструкторът го последва, за момент Майлс и Костолиц останаха сами.

— Тоя твой сатър… — прокашля се Костолиц. — Май свърши хубава работа!…

— Понякога лъчът на плазмения лък не е най-подходящия инструмент — кротко отвърна Майлс. — Особено когато се намираш в помещение, пълно със запалителен газ…

— По дяволите! — стреснато го изгледа партньорът му. — Съвсем забравих, че примесена с кислород, тая гадост положително щеше да избухне!… Аз… — На лицето му се изписа внезапно подозрение: — Да не би да си знаел предварително за гадния номер?

— Не съвсем. Но видях три кислородни маски в джоба на инструктора и разбрах, че нещо ни се готви…

— Ти?… — Костолиц млъкна и го изгледа с отворена уста. — Значи не беше изгубил фенерчето-писалка, а?

— Не, разбира се.

— По дяволите! — промърмори отново Костолиц, после отмести очи. По бузите му избиха червени петна. Сега, помисли си Майлс.

— Зная един магазин във Ворбар Султана, където продават страхотни ножове — подхвърли с преднамерена небрежност той. — Много по-добри от стандартните… Ако знаеш точно какво ти трябва, можеш да направиш една наистина изгодна покупка…

— Така ли? — изгледа го изненадано Костолиц. — Всъщност аз… Ти…

— Истинска дупка — продължи Майлс. — Ако искаш мога да те заведа, като ни пуснат в отпуска…

— Наистина ли? Чудесно… Аз… Да, това е интересно… — Върху лицето на Костолиц се изписа нескрито облекчение.