Лоис Бюджолд - Наемниците на Дендарии

Вкара заключенията си в комуникационния панел и зае мястото на втория пилот. Плъзгайки креслото максимално напред, той едва-едва достигаше педалите. Имперската техника не е толкова гъвкава, особено ако човек я сравнява с тази, която използват наемниците… Няма значение. Вече се научи да обръща внимание на всичко и да преодолява дребните неудобства. Все още не беше свикнал с апаратурата на совалките, но с малко повече практика едва ли ще се налага да зависи от някой надут пилот…

Сега тази роля се падаше на Костолиц. Гърбът на Майлс залепна за седалката от огромното ускорение. Совалката се освободи от придържащите съоръжения и литна към предварително уточнената цел. Кислородните маски. Контролните списъци. Заключения. Зелената нашивка на рамото на Костолиц. Предположения… Нервите на Майлс звънтяха като опънати струни, минутите бавно се точеха.

Откъм задната част на кабината се разнесе оглушителен трясък, нещо засъска. Сърцето на Майлс подскочи, макар да беше готов за подобен ход на събитията. Завъртя се точно навреме, за да види синкавите светкавици, прорязващи мрака в дъното на кабината. Костолиц изруга.

От дупка с назъбени краища в корпуса нахлуваха гъсти вълма непознат газ с отровно зелен цвят. Това означаваше, че има пробив в охладителната система, вероятно причинен от метеорит. Без съмнение, ролята на „метеорита“ играеше малък пластичен експлозив, тъй като зелената мъгла влизаше в кабината, а не изтичаше от нея… Освен това инструкторът спокойно седеше на мястото си и ги наблюдаваше. Костолиц скочи и отвори вратичката на шкафа с кислородните маски.

Майлс обаче предпочете контролните уреди. Прещрака ключа на въздушната система от положение „рециклиране“ на положение „вентилация“, после рязко увеличи тягата на двигателите и издърпа лостовете за странична стабилизация. Совалката се разтърси и започна да завива, после бавно се завъртя около собствената си ос. Тримата пасажери отлетяха към стената с контролните уреди. По-тежък от въздуха, газът на охладителната система бавно се плъзна към задната част на кабината, подчинявайки се на законите на гравитацията, колкото и незначително да беше в момента тяхното действие.

— Лудо копеле! — изкрещя Костолиц и сграбчи първата кислородна маска, която попадна под ръцете му. — Какви ги вършиш?!

Лицето на инструктора за момент отрази негодуванието на Костолиц, после изведнъж просветна. Отпусна се обратно в креслото, от което тъкмо бе започнал да се надига, в очите му се появи неподправен интерес.

Майлс беше прекалено зает, за да отговори. Беше убеден, че и без чужда помощ Костолиц скоро ще се досети за намеренията му. Партньорът му надяна кислородната маска и направи опит да си поеме дъх. В следващата секунда я смъкна от лицето си и посегна към втората в редицата. Майлс бавно се плъзна нагоре по стената и приближи до сандъчето с първа помощ.

Втората кислородна маска префуча покрай лицето му. Без съмнение и тя беше празна. Костолиц беше преброил маските без да провери тяхната изправност. Майлс спокойно отвори сандъчето и извади необходимите съоръжения. Провалил се и в третия опит да намери изправна кислородна маска, Костолиц заплува към противоположната стена, под която имаше сандък с резервни части. Охлаждащият газ дразнеше ноздрите на Майлс и караше очите му да сълзят, но огромната му част си оставаше в противоположния край на кабината. Поне засега…

От устата на Костолиц се изтръгна вик на ярост и страх. Отворил сандъка, той най-сетне се беше сетил да провери контролните индикатори на кислородните маски, откривайки това, което Майлс отдавна подозираше — всички те бяха празни. Майлс се усмихна на кашлицата, която се разнесе зад гърба му, после измъкна кинжала на дядо си. Разряза пластмасовия маркуч от комплекта за първа помощ на четири равни части, сръчно им сложи накрайници, които залепи с пластичен бинт. Получи се странен на вид апарат, но действието му положително щеше да бъде ефикасно. Свърза един от маркучите с кислородната бутилка на комплекта и подаде свободния му край на инструктора.

— Въздух, сър? — От маркуча долиташе тихо съскане. — Препоръчвам ви да вдишвате през устата и да издишвате през носа…

— Благодаря, курсант Воркосиган — промълви с уважение инструкторът и пое маркуча. Обхванат от пристъп на кашлица, Костолиц се промъкна обратно към тях, краката му замалко не пробиха контролния панел. Майлс мълчаливо му подаде свободния край на втория маркуч. Онзи жадно засмука, в очите му се появиха сълзи. Причината за тях май не е само лютивия газ от охладителната система, рече си Майлс.