Лоис Бюджолд - Наемниците на Дендарии

— Хайде, покажи го, Воркосиган!… Хайде!…

Главата на граф Воркосиган се сведе още по-ниско, ръцете му се свиха в юмруци.

Ако изобщо ме вижда, тоя тип очевидно ме счита за оръжие срещу татко, помисли смаяно Майлс. Май е крайно време да привлека вниманието му.

— Граф Ворхалас! — гласът му прониза тишината като кинжал. — Предлагам да спрете дотук, тъй като в противен случай ще се наложи да повторите всичко това пред очите на майка ми! Ще посмеете ли?

Ворхалас леко се намръщи.

— Нима майка ти може да те гледа и да не изпитва желание за мъст? — дрезгаво попита той и многозначително махна с ръка към недъзите на тялото му.

— Мама счита всичко това за моята най-голяма дарба — поклати глава Майлс. — Според нея изпитанията са дарба, тежките изпитания — голяма дарба… — Поклати глава и замислено добави: — Разбира се, много хора приемат мама за странна… — Очите му се заковаха върху лицето на стареца: — Как предлагате да използваме вашата дарба, графе?

— По дяволите! — промърмори след известно време Ворхалас, обръщайки се към граф Воркосиган: — Има очите на майка си!

— Забелязах — промърмори в отговор граф Воркосиган и издържа притеснения поглед на врага си.

— Аз не съм някакъв шибан светец! — обяви внезапно Ворхалас, без да се обръща конкретно към никого.

— Никой не те кара да бъдеш — намеси се с успокоителен тон Грегър. — Но ти си ми дал клетва за вярност, ти си мой покорен слуга… А аз не желая моите слуги да се разкъсват помежду си, вместо да се обединяват срещу враговете на империята!

— Добре, господарю — с нежелание промърмори Ворхалас и започна да щрака с пръсти. Сякаш разкопчаваше някакъв дяволски капан. — Хайде, ставай… — нетърпеливо подхвърли той към граф Воркосиган. Бившият регент бавно се изправи, лицето му беше безизразно.

Очите на Ворхалас се преместиха върху Майлс, в зениците им светеха гневни пламъчета.

— Добре, Арал — изръмжа той. — Искам да чуя как възнамеряваш да държиш под контрол този надарен млад маниак и неговата „случайно“ събрана армия!

Граф Воркосиган внимателно мереше думите си, сякаш отброяваше с пипетка капките на силно лекарство:

— Наемниците на Дендарии са истинска загадка за мен. Вие какво ще кажете, господарю?

Грегър се стресна, рязко изтръгнат от ролята на зрител.

Погледна към Майлс, в очите му се четеше молба:

— Подобни армии се формират и разформироват, нали? Има ли шанс твоите хора просто да се разпръснат?

— Същата надежда ми се мярна в главата преди да замина — прехапа устни Майлс. — Но те изглеждаха в отлична форма и продължаваха да се разрастват…

— Едва ли ще изпратя своята армия срещу тях, както направи някога Дорка — направи гримаса Грегър. — Подобна разходка е прекалено дълга за мен…

— Срещу тях не бива да се повдигат никакви обвинения — побърза да изтъкне Майлс. — Нито за момент не са подозирали истинската ми самоличност, освен това повечето от тях изобщо не са бараярци.

Грегър хвърли един несигурен поглед към граф Воркосиган, който съсредоточено разглеждаше носовете на ботушите си и сякаш искаше да каже: „Нали те сърбеше да вземаш самостоятелни решения, момче?“ Гласът му обаче беше спокоен и напълно неутрален.

— Ти си толкова император, колкото и Дорка. Можеш да постъпиш както пожелаеш…

Очите на Грегър се върнаха върху лицето на Майлс и дълго време останаха там.

— Ти не си бил в състояние да пробиеш блокадата с военни средства и си прибягнал до други, нали така?

— Да, сър.

— А аз не мога да променям законите на Дорка — бавно промълви Грегър и граф Воркосиган пусна една открита въздишка на облекчение: — Те спасиха Бараяр…

Императорът потъна в мълчание. Майлс прекрасно знаеше какво изпитва в момента младия Грегър, но въпреки това изчака докрай. Когато напрежението стана непоносимо, а лицето на Грегър заприлича на ученик, който не е в състояние да промълви нито дума на важен изпит, той най-сетне подхвърли:

— Дендарийска наемническа армия на Негово Величество императора…

— Какво?

— Защо не? — усмихна се Майлс и протегна ръце с дланите нагоре. — С удоволствие ще ти ги отстъпя, а ти ще ги обявиш за имперско подразделение. Историята познава подобни случаи…

— Но тогава е ставало въпрос за кавалерия — поклати глава граф Воркосиган. Въпреки уточнението, на лицето му се изписа неприкрито облекчение.

— Каквото и да бъде решението на Негово Величество, то ще бъде една юридическа фикция, тъй като наемниците се намират прекалено далеч — Майлс не пропусна да отправи един извинителен поклон по посока на Грегър. — Но може да уреди нещата така, че да има максимална полза…