Лоис Бюджолд - Наемниците на Дендарии

Същевременно Ворхалас беше известен със своята изключителна честност и Майлс беше по-склонен да го види редом с баща си срещу гнусния заговор на Вордрозда, отколкото в лагера на противника. Двамата бяха врагове толкова отдавна, бяха надживели толкова приятели и неприятели, че враждебното им чувство беше постигнало някаква странна степен на хармония. Все пак никой не би дръзнал да обвини Ворхалас в симпатии към бившия регент, особено когато става въпрос за свидетелски показания. Сега двамата си размениха по едно кратко кимване и се настаниха един срещу друг — като двойка фехтовачи преди началото на оспорван двубой.

— Така — въздъхна граф Воркосиган и вдигна глава към сина си: — Сега искам да зная какво се случи там, Майлс… Доскоро получавах рапортите на капитан Илиан за обстановката, но те не даваха отговори на старите въпроси, а повдигаха нови…

— Нима агентът му спря да предава информация? — любопитно го изгледа Майлс. — Заклевам се, че нито за миг не съм пречил на неговата дейност…

— Капитан Илиан е в затвора.

— Какво?!

— Чака го съд. Обвинен е в съучастие на организирания от теб заговор.

— Но това е абсурд!

— Напротив, напълно логично. Кой ще тръгне срещу мен без предварително да премахне очите и ушите ми, стига да може?…

Граф Воркосиган одобрително кимна, сякаш да покаже, че при създадената обстановка и сам би прибягнал до такава тактика.

В очите на баща му проблеснаха весели искрици.

— Нека види как стоят нещата от другата страна на правосъдието, това няма да му навреди. Но трябва да изтъкна, че ти е доста ядосан…

— Въпросът е дали капитанът е служил на мен, или на моя министър-председател — обади се с гробовен глас Грегър. В очите му продължаваше да се таи горчивина.

— Всички, които служат на мен, служат и на вас, милорд! — отсече с категоричен тон граф Воркосиган. — Такава е системата Вор. Потоците на опита се обединяват в могъща река и тази река служи на императора. — Това беше почти ласкателство, Майлс едва сега си даде сметка колко притеснен трябва да е баща му… — Подозренията ви към Саймън Илиан са неоснователни и обидни за него. Той вярно ви служи от момента на раждането ви, а преди това е служил и на вашият дядо…

Майлс се замисли за линията на поведение, към която трябва да се придържа. Защото създаването на Дендарийската флота съдържа в себе си и някои доста странни моменти… Приготви се за обяснения, механично потърси отправната точка на своите патила. На практика те започнаха на една стена, намираща се на по-малко от 100 километра от столицата Ворбар Султана. Реши обаче да започне от срещата с Ард Мейхю на Колонията Бета. Поколеба се, напълни дробовете си с въздух, после започна да говори и за срещата си с Баз Джесек. Честно и обективно, без да спестява нищо. При споменаването на това име баща му се намръщи. Продължи нататък — блокадата, абордажите, битките… Описа ги ентусиазирано, в един момент изпита увереността, че всичко е било оправдано… После със смайване установи, че неволно разпределя ролите между присъстващите: императорът е Озеранската флота, Хенри Ворволк е капитан Тънг, баща му — генералния щаб на пелианците. Стигна до смъртта на Ботари, лицето на баща му видимо потъмня.

— Е, добре — въздъхна след една ужасно дълга секунда той. — Освободил се е от тежко бреме. Дано душата му намери покой…

Майлс хвърли кос поглед към императора, после предаде обвиненията на жената от Ескобар срещу принц Серж в доста редактиран вид… Разбра, че постъпва правилно от благодарния поглед, който му хвърли граф Воркосиган. Някои истини са прекалено болезнени по отношение на хората, които засягат, а той нямаше никакво желание да става свидетел на чувства като онези, които бяха развълнували Елена Ботари…

Когато най-сетне стигна до описанието на начина, по който беше пробил блокадата, устните на Грегър се разтегнаха в усмивка на възхищение, а очите на граф Воркосиган заблестяха от гордост. Описа пристигането на Иван и заключенията, които си беше направил от този факт. Това му напомни за хода на времето и ръката му неволно се протегна към манерката на колана.

— Какво е това? — с тревога го погледна баща му.

— Лекарство срещу стомашни киселини. Искаш ли да го опиташ?

— Благодаря — кимна граф Воркосиган и пое манерката. — Не се обиждай, но наистина ще го опитам… — Отпи една глътка с каменно изражение на лицето. Дори Майлс не разбра дали е сериозен или не…

После накратко разказа за съображенията, принудили го да се върне тайно и да изненада Вордразда и Хесман. Иван потвърди всичко, на което беше станал свидетел, включително лъжите на Хесман. Грегър изглеждаше доста разтревожен от факта, че новите му приятели са се оказали толкова вероломни. Събуди се, Грегър!, подкани го мислено Майлс. Ти най-малко от всички имаш право на розови илюзии. Не, наистина не бих искал да съм на твое място…