Лоис Бюджолд - Наемниците на Дендарии

Изправен на трибуната, Вордрозда единствен от присъстващите имаше възможност да гледа пряко към вратата. По тази причина пръв видя Майлс и Иван, устата му изведнъж се затвори…

— Точно на този въпрос предлагам да отговорите вие, граф Вордрозда — извика високо Майлс. — А също и вие, адмирал Хесман! — Две светлинни години, а не една, въздъхна в себе си той и закуцука към средата на залата.

Във въздуха се разнесоха викове на смайване, примесени с възбудено мърморене. Но сред реакцията на всичките тези хора Майлс търсеше само една…

Граф Воркосиган рязко вдигна глава и го видя. Пое си дълбоко дъх, прибра ръцете и краката си, после обхвана лицето си с длани. Разтърка го и отново погледна, зачервените му очи бързо примигваха.

Кога успя да остарее толкова, тъжно се запита Майлс. Нима косата му винаги е била толкова сива? Той ли е променен, или по-скоро аз? А може би и двамата?

Очите на граф Воркосиган се преместиха върху Иван, в зениците им проблесна смайване и гняв.

— Иван, идиот такъв! Къде беше досега?!

Иван се огледа, после се окопити и кимна по посока на скамейката за свидетелите.

— Адмирал Хесман ме изпрати да търся Майлс, сър. Аз го сторих. Някак не бях сигурен, че той има предвид точно това…

Вордрозда се завъртя и впи гневен поглед в Хесман, който се пулеше срещу Иван без да е в състояние да отрони дори звук.

— Ти!… — злобно просъска Вордрозда, после светкавично се овладя и скръсти ръце на гърдите си.

Майлс се поклони на присъстващите, завъртя се наляво и се отпусна на едно коляно пред ложата на императора.

— Господарю, уважаеми лордове! Приемете искрените ми извинения за закъснението, но поканата да се явя пред вас пристигна с голямо закъснение. Свидетел на това е лорд Иван Ворпатрил.

Грегър извърна младежкото си лице към него, в очите му се четеше тревога, която бавно отстъпи място на удивлението. Насочи ги по посока на новия си съветник на трибуната, после бавно ги извъртя към предишния… Граф Воркосиган изглеждаше ободрен, на устните му се появи хищна усмивка.

Майлс стрелна с поглед Вордрозда и светкавично прецени, че сега е времето за нанасяне на решителния удар. Изчака ли церемонията, чрез която Лорд-пазителя на Съвета ще превърне Иван в пълноправен член, враговете отдавна ще са се окопитили. Даде ли им шестдесет секунди за кратко съвещание, те ще измислят нови лъжи и увъртания и ще направят така, че всичко да зависи от гласуването. Хесман… Да, точно така. Ще трябва да започне с Хесман. Вордрозда е прекалено гъвкав, за да бъде смачкан с един удар… Хайде, нападай! Имаш всички шансове да разбиеш тъмния им заговор!

Преглътна, прочисти свитото си гърло и рязко се завъртя на пети.

— Уважаеми лордове — започна той. — Позволявам си тук, във ваше присъствие, да обвиня адмирал Хесман в саботаж, убийство и опит за убийство. Мога да докажа, че по негова заповед е бил саботиран имперския кораб на капитан Димир и това е довело до ужасната смърт на екипажа му. Мога да докажа и преднамерените му действия, чрез които сред тези хора е трябвало да бъде и братовчед ми — Иван Ворпатрил.

— Нарушаваш правилника! — изкрещя Вордрозда. — Тези безумни обвинения нямат нищо общо със Съвета на графовете! Можеш да ги повдигнеш пред военен съд, ако има съд който да те изслуша, предател такъв!

— Без съмнение адмирал Хесман може да бъде изправен пред военен съд — светкавично контрира Майлс. — Но вие, граф Вордрозда, трябва да бъдете съден тук!

Граф Воркосиган почукваше с пръсти по плота пред себе си, тялото му напрегнато се приведе по посока на Майлс, устните му се свиха в безмълвно одобрение: продължавай!

Окуражен, Майлс повиши глас:

— Той ще бъде изправен пред съда сам и ще умре сам, тъй като не притежава доказателства, че е извършил всички тези престъпления по ваша заповед. Нямате доказателства, нямате свидетели, нали адмирале? Нима допускате, че граф Вордрозда ще прояви лоялност и честност към вас, ще бъде толкова развълнуван, че да признае личното си участие в този гнусен заговор?

Хесман беше бял като платно, гърдите му се повдигаха и отпущаха с видимо усилие, очите му се местеха между Вордрозда и Иван. Майлс ясно видя паниката, която проблесна в тях.

Вордрозда изскочи иззад трибуната и размаха ръце:

— Господа! Това не е защита! Той просто се надява да прикрие вината си с помощта на безумни контра-обвинения, които, освен всичко друго, се отправят в разрез с нашия правилник! Лорд-пазителю, призовавам ви да въведете ред!