Лоис Бюджолд - Етан от Атон

— Ето какво било… — едва чуто промълви Етан, опитвайки се да изглежда достатъчно опечален. Той се стараеше с всички сили, унило кривейки уста. — Какво пък, — каза той, прокашляйки се, — може да е за добро. Някои хора просто не са създадени за бащинство.

Той се обърна към Си и фалшивата скръб избяга от лицето му.

— Слушай, татко, искам да те запозная с някого. Ето, доведох с мен емигрант. Само един, но затова пък — какъв! Той е преживял много, за да заслужи това убежище. А през последните осем месеца ми беше добър спътник и приятел. Казва се Терънс.

Те се ръкуваха — високия силен рибар и крехкия пришълец от галактиката.

— Добре дошъл, Терънс. — каза бащата. — Приятелят на моя син е и мой син. Добре дошъл на Атон.

През обичайната маска на отчужденост върху лицето на Си пробиха чувства — удивление и нещо, приличащо на благоговеен страх.

— Вие говорите това, което мислите… Благодаря ви. Благодаря ви…

Две от трите атонски луни изгряха тази вечер над Източното море. Леките вълни с тих шепот налитаха върху дюните. От верандата на втория етаж се разкриваше прекрасна гледка към водите на залива, примигващи на лунната светлина. Бризът охлаждаше пламтящото лице на Етан, а тъмнината скриваше цвета му.

— Разбираш ли, Терънс, — малко развълнувано обясняваше Етан, — най-бързия начин да заслужиш родителски права, а значи и синове на Джейнайн — е да посветиш цялото си време на обществен труд и да получиш достатъчно социални кредити. Работа има много — всичко, което поискаш: ремонт на пътища, поддържане на паркове, държавни предприятия — тук може да се приложи целия ти галактически опит. Или в благотворителните организации — приюти за самотни и стари хора, помощ на животни, грижи за пострадалите от катастрофи, макар че с това основно се занимава армията… Изобщо избора е неограничен.

— А как ще заработвам прехраната си? — попита Си. — Има ли някаква заплата?

— Не, длъжен си да живееш от собствените си средства. Работата за получаване на семейни права е допълнителен труд, който не се заплаща. Като профсъюзни вноски, ако така ти е по-понятно. Но аз си помислих… Ако нямаш нищо против, бих могъл да те издържам. Сега печеля напълно достатъчно за двама, а Деброучес намекна, че мога да получа поста на завеждащ в новия Център, който ще заработи след две години в Червените Планини. Дотогава, ако всичко потръгне нормално, вече ще имаш статус на семеен партньор и всичко ще може да стане по-бързо, защото… — Етан пое дъх. — защото в качеството си на семеен партньор ще можеш да станеш Първи Възпитател на синовете ми, а това на практика е най-бързия начин да натрупаш соцкредити за бащинство. Аз, естествено, разбирам, че в сравнение с онзи пълен с приключения живот, който си водил, всичко това може да ти се стори скучно. Да седиш в градината, да разхождаш детска количка — а и чужда при това… Макар че за теб това ще бъде добра практика, а аз, разбира се, ще съм щастлив да възпитавам твоите синове.

— Нима раят е скучен в сравнение с ада? — раздаде се в тъмнината гласът на Си. — Благодаря, на самото дъно на преизподнята вече бях. И нямам дори най-малкото желание да се спускам отново там в търсене на приключения. — Той саркастически подчерта последните си думи. — Твоята градина е точно това, което ми е нужно.

Последва дълга въздишка и мълчание. След това, като че ли сепвайки се, Си каза:

— Макар че… чакай малко. Останах с впечатлението, че семейното партньорство извън Братството на Непорочните е нещо подобно на брака. Значи това е свързано със секса?

— Ами… — проточи Етан. — не, не е задължително. Партньорски отношения могат да съществуват между братя, братовчеди, в тях се въвличат бащи и дядовци — изобщо всеки, който е получил статус и иска да бъде баща. Бащинството на двойка любовници е просто най-разпространения вариант. Но в края на краищата ти се заселваш на Атон до края на дните си. Помислих си — може би с времето ще привикнеш към нашите обичаи? Не мисли, че те принуждавам, но ако изведнъж почувстваш, че си привикнал към тази мисъл, то… е, можеш да ми кажеш… — Етан се обърка.

— В името на Бога-Отца. — с невъзмутима усмивка отговори Си. Нима Етан си мислеше, че е способен да учуди телепат? — Разбира се, че ще ти кажа.

Преди да изгаси светлината, Етан се спря пред огледалото в банята, внимателно разглеждайки отражението си. Той мислеше за Ели Куин и ЕК-1. Атонците не познаваха майките си, но всяка яйцеклетъчна култура на Атон хвърляше сянка на жена — безименна, но неотстранима, въплътена в облика и личността на детето.