Лоис Бюджолд - Етан от Атон

— Няма ли да премислиш, да поискаш да промениш всичко в последната минута? Тя ще настъпи много скоро.

Да, веднага след като кораба се приземи. Сега те минаваха облачния слой; бялата мъгла покри с бисерни капки илюминатора. Етан помисли за другия товар, надеждно скрит в личния му багаж — за четиристотин и петдесетте яйцеклетъчни култури които той купи на Колония Бета, за да убеди окончателно както възможните преследвачи от Сетаганда, така и Съвета на Населението, че културите от Бхарапутра не са намерени. Си помагаше на Етан да извърши подмяната, като прекара дълги часове в багажния отсек на кораба в презалепване на етикетите и в подправяне на документацията. А може би беше обратното — Етан помагаше на Си. Във всеки случай сега те бяха здраво свързани.

Етан поклати глава.

— Все някой трябваше да вземе решение. Ако не аз, то Съвета на Населението. Само че… е, всъщност си помислих, че те няма да са в състояние да вземат решение и ще загубят години в празни дрънканици. Ти както винаги си прав в догадките си: боя се за нашето бъдеще. Но макар че ми се свива корема от страх, аз все пак искам да видя какво ще стане после; това би трябвало да е много интересно.

— Но все пак ти остана правото да промениш решението си. — отбеляза Си, кимайки към товарния отсек.

— Страхувам се, че съм прекалено голям скъперник за това. — Етан виновно се усмихна. — Понякога даже си мисля, че от мен ще излезе добър стопанин. А тези бетански култури са твърде добри, та просто да ги изхвърлим в космоса. Но ако получа обратно стария си пост, или още по-добре — ако стана началник на Репродукционен Център, а такава вероятност има, бих искал да им присадя телепатичния комплекс и незабележимо да ги включа в генофонда на Атон. А когато стана по-опитен в тази операция, то и тази култура — също. — Той вдигна от коленете си малкия контейнер ЕК-1, подържа го в ръката си и внимателно го остави обратно. И вече не го мъчеше съвестта. — Та аз обещах на командир Куин стотици синове… А като началник на Репродукционния Център ще стана член на Съвета на Населението. Или дори председател, някога…

Въпреки строгата секретност на заданието на Етан, в космопорта се беше събрала малка тълпа. В по-голямата си част тя се състоеше от представители на деветте Репродукционни Центъра, които нямаха търпение да получат дългоочакваните култури. Цялата тази публика дружно се хвърли към хладилните камери като едва не събориха Етан. Но тук беше и председателя на Съвета на Населението, и доктор Деброучес, и баща му…

— Е, какво, трудно ли ти беше? — попита председателя.

— А, не, нищо — Етан стисна по-здраво ЕК-1, — с което не можех да се справя.

— Нали ти казвах. — усмихна се Деброучес.

Етан прегърна баща си, при това не веднъж, сякаш искаха да се убедят, че и двамата са живи и здрави. Бащата на Етан беше висок и загорял, с обветрено лице; даже в гънките на официалния му костюм Етан чувстваше мириса на морето.

— Нещо блед ми изглеждаш, сине. — загрижено отбеляза баща му, прегръщайки го през рамото и взирайки се тревожно в любимия си първороден син. — Не, ей Богу, като труп, честна дума.

— Нищо чудно. — усмихна се Етан. — Нали цяла година не съм виждал слънце. На станция Клайн такова изобщо нямаше, на Ескобар бях само една седмица, а на Колония Бета слънцето е твърде горещо и през деня никой не излиза на улиците. Но те уверявам, че съм много по-здрав, отколкото изглеждам. И въобще се чувствам отлично. А къде… — той отново се огледа крадешком. — къде е Янос?

Баща му отклони поглед и Етан внезапно бе завладян от ужас.

Баща му тежко въздъхна и след кратка пауза каза:

— Много ми е тежко да ти говоря за това, сине, но ние всички решихме, че трябва веднага да научиш за това… — „Бог-Отец! — помисли си Етан — Янос се е разбил с моя скутер“. — Янос не е тук.

— Това го виждам. — Сърцето на Етан сякаш изскочи от гърдите и заседна в гърлото му, преграждайки пътя на думите.

— След като ти замина, той съвсем се разпусна. Спири все казваше, че не трябва да го обуздаваме, макар аз да смятам, че мъжът трябва да отговаря за постъпките си, а Янос е вече достатъчно възрастен, за да се държи като мъж. Ние със Спири даже се скарахме заради това, но сега всичко се нареди…

Земята се поклати под краката на Етан.

— Как се нареди? — успя да попита той.

— Е, накратко, месец-два след заминаването ти Янос избяга с приятелчето си Ник на Другите Земи. Съобщи, че няма да се върне. Там, казва, никой не чете морал и не промива мозъци. — Баща му изсумтя раздразнено. — Там няма никакво бъдеще, но на него явно не му пука за това. Но си мисля, че след десетина години той ще разбере, че вече е преситен от тази свобода. Не е първият… Да, за него — десетина години, не по-малко. Той винаги е бил най-инатливия от вас.