Лоис Бюджолд - Етан от Атон

Към тях, заобикаляйки масите, се приближаваше Терънс Си. Неговия зелен станционерски комбинезон не привличаше вниманието, което не можеше да се каже за русата му коса. Етан забеляза, че Си го заглеждаха с интерес и по-възрастните дами.

Той седна на масата им, кимна на Куин и късо се усмихна на Етан.

— Добър ден, командире. Добър ден, докторе.

— Добър ден, господин Си. — усмихна се в отговор Куин. — Позволете да ви предложа нещо за пиене. Бургундско, шампанско, шери, бира…

— Чай. — каза Си. — Просто чай.

Куин мушна кредитната си карта в системата „авто-келнер“, монтирана направо в масата и набра поръчката. И веднага, покривайки с пара прозрачните стени на чайника, се появи това, което поискаха — ароматен черен чай, отгледан и преработен на станция Клайн. Етан също си поръча чай, опитвайки се да скрие неловкостта, която винаги усещаше в присъствието на Терънс Си. Сигурно той вече не се интересуваше от Атон.

Минутка или две всички старателно се преструваха, че са заети само с чашите си.

— Е, добре. — нарушавайки мълчанието, каза Куин. — Донесе ли ги?

Си кимна, отпи още веднъж и сложи на масата три диска с данни и малка кутийка. Всичко това мигновено изчезна в куртката на Куин. Етан въпросително я погледна и тя, свивайки рамене, каза: „Изглежда, всички тук търгуваме с тела“ — от което можеше да се заключи, че в кутията има обещания образец от тъканта на телепата.

— А аз си мислех, че Терънс ще тръгне с теб при дендарийските наемници. — удивено отбеляза Етан.

— Опитах се да го уговоря… Между другото, господин Си, предложението остава в сила.

Терънс Си поклати глава.

— Когато Милисор ми дишаше във врата, не виждах друг изход. Вие ми дадохте възможност за избор, командир Куин, за което съм ви много признателен. — Движението на пръста му в посока на пакета, скрит в джоба на Куин, указваше видимия знак на неговата признателност.

— Да, аз съм прекалено добра. — иронично каза Куин. — Но ако някога премислиш, не е трудно да ни намериш. Потърси голяма камара народ с малко хитроумно човече на върха и му кажи, че те праща Куин. Той ще те вземе.

— Ще запомня. — неопределено обеща Си.

— Както и да е, — Куин се усмихна хитро, — все пак няма да пътувам самичка. Вече си намерих доброволец за компания по пътя. Интересно момче, работник-емигрант, обиколил цялата галактика. Струва си да се запознаеш с него, господин Си. Той е горе-долу с твоя ръст и е същия кльощав блондин като теб. — Ели вдигна чашата си и с думите „Да загинат всичките ти врагове!“ юнашки изля в себе си съдържанието й.

— Благодаря ви, командире. — искрено каза Си.

— И сега… накъде, ако не при дендарийците? — попита го Етан.

Си разпери ръце.

— Варианти много. Даже твърде много, и всички са еднакво безсмислени… Извинете. — Той си спомни, че сега трябва да изобразява приповдигнато настроение. — Някъде по-далеч от Сетаганда. — Премествайки поглед върху Куин, той кимна към левия джоб на куртката й. — Надявам се, че ще успеете безпроблемно да изнесете този образец. Трябва много скоро да го сложите в хладилна камера, макар и съвсем малка. И би било по-добре, ако не фигурира в митническата ви декларация.

Куин замислено се усмихна, подраска с нокът зъбите си — ноктите й отново бяха акуратно обработени с пиличка — и промърмори:

— Много малка или… хм. Предполагам, господин Си, че намерих идеалното решение на този проблем.

Етан с интерес наблюдаваше как Куин поставя здравия пътен хладилник до бюрото на хранилище 287-C. Грохотът върна към действителността младата дежурна, която с вълнение следеше перипетиите на холограмната драма. Персонажите на пиесата се изпариха като дим и момичето бързо свали слушалките.

— Да, госпожо?

— Дойдох за тритоните си. — каза Куин и отивайки в другия край на бюрото, сложи в четящото устройство легитимацията си с отпечатъка на палеца.

— Да, да, помня ви. — каза момичето. — Кубометър в пластмаса. Искате ли да ги подложите на бързо размразяване?

— Не, благодаря, ще ги транспортирам замразени. — отговори Куин. — Иначе се страхувам, че за четири седмици път ще се превърнат в нещо твърде неапетитно.

Момичето смръщи нос.

— Според мен те са неапетитни при всякаква температура.

— Уверявам ви, стойността им расте право пропорционално на разстоянието до мястото им на произход. — ухили се Куин.

Вратата към коридора със съскане се отвори и в помещението доплува платформа, натоварена с малки херметезирани кутии. Платформата се водеше от екотехник в зелено-син комбинезон. Етан и Си се отдръпнаха настрани.