Лоис Бюджолд - Етан от Атон

— М-м, това е така. А как мислиш, съществуват ли добродетели не духовни, а плътски?

Тази неочаквана мисъл хвърли Етан в дълбок размисъл.

— Аз… не знам. Трябва да съществуват. Сигурно просто се наричат по друг начин. И въобще аз мисля, че няма нови добродетели под слънцето, впрочем както и нови грехове. — каза той и преди Куин да заяви, че тук не са под слънцето, а тъмната звезда около която се въртеше станция Клайн едва ли можеше да мине за слънце, побърза да продължи. — Между другото, за нещата, плътските… аз… да… докато не си се върнала при дендарийските наемници, исках да те помоля, ако… мм… е, сигурно ще го сметнеш за много необичайна молба. Ако, разбира се, не се обидиш. — нервно завърши той.

Куин беше цялата във внимание. Тя наклони глава настрани и усмихнато го погледна с блестящи очи.

— Докато не ми кажеш какво искаш, как мога да ти отговоря? Но ми се струва, че всичко това вече съм го чувала. И така, по-смело!

Той седеше близо до вратата, освен това едната й ръка, така да се каже, беше завързана, а отвън стои охранител, който ще може да го защити… Етан успокои дишането си.

— Аз все пак смятам да изпълня заданието си да осигуря нови яйцеклетъчни култури за Атон. Най-вероятно от Колония Бета, както ме посъветва. Прегледах каталога на държавния им фонд: те предлагат донорски материал от най-видните си граждани. Изглежда доста привлекателно.

Ели одобрително кимна, гледайки го любопитно-очаквателно.

— Но това не значи, — продължи Етан, — че не мога да започна събирането на образци още сега. Е, тоест, имам предвид редки, изключителни екземпляри. Исках да кажа… ъ… Ще подарите ли Атон единия си яйчник, командир Куин?

За миг в стаята се възцари оглушителна, като след земетресение, тишина.

— О, богове… — със слаб глас проговори Куин — Такова нещо не бях чувала никога…

— Операцията е абсолютно безболезнена. — разпалено я увери Етан. — И на Клайн има прилични апарати за култивиране на тъкани — проверих ги тази сутрин. Поговорих с някои хора и те са готови да ми помогнат. И помниш ли, ти ми обеща: ако аз ти помогна със заданието, ти ще ми помогнеш с моето?

— Обещала съм? Наистина, обещах…

— Имаш един излишен, нали? — изведнъж сякаш уплашено запита Етан. — Доколкото разбрах, жената има два яйчника, по аналогия с мъжките яйчници. Нали не си била донор преди? Или някакъв нещастен случай, в сражение… Не искам да ми даваш единствения си.

— Не, все още съм напълно окомплектована. — Тя се разсмя и Етан малко се успокои. — Просто малко се разстроих. Това не се оказа онова предложение, което очаквах, това е всичко. Извинявай. Боя се, че започвам да развивам хронично слабоумие.

— Е, с това нищо не може да се направи. — съчувствено каза Етан. — Все пак си жена.

Тя отвори уста, после я затвори и поклати глава.

— Н-да, болни мазоли. — промърмори Ели. — Добре… — Тя се наклони към Етан и шепнешком попита: — А кой ще може да се възползва от моя ъ-ъ… дар?

— Всеки, който поиска. — отговори Етан. — С времето културата се разделя на субкултури и те ще бъдат разпратени до всичките ни репродукционни центрове. След година може да имаш стотици синове… — Етан почувства, че се изчервява пред спокойния й внимателен поглед. — Аз бих искал всичките ми синове да произлизат от една култура. След година сигурно вече ще заслужа четирима сина. Никога не съм имал брат-близнак, от същата култура, от която съм и аз. А това придава на семейството вид на нещо здраво, истинско. Разнообразие в единството, така да се каже… — Той изведнъж разбра, че дрънка глупости и млъкна.

— Стотици синове… — замислено каза Ели. — И нито една дъщеря?

— Не. Нито една. Не и на Атон. — бързо отговори той и смирено попита: — Защо, дъщерите толкова ли са важни за жените, както синовете — за мъжете?

— Не знам. Във всеки случай това би ми било приятно. — призна тя. — Впрочем, в моята дейност не остава място нито за дъщеря, нито за син.

— Ето, сама разбираш…

— Да. Сама разбирам. — Очите й, обикновено весели, изведнъж станаха сериозни и печални. — И аз никога няма да ги видя, нали? Моите сто сина? И те никога няма да разберат, коя съм аз?

— Само номера на културата. ЕК-1. Може би… може би ще успея да получа толкова висок цензорен допуск, че някога да успея да ти изпратя, например, холограма — ако, разбира се, искаш. Но ти няма да можеш да дойдеш на планетата, нито да им предадеш съобщение… Във всеки случай, не и с твоето име. Виж, под мъжко име… — тук Етан си помисли, че явно твърде дълго е общувал с Куин, след като толкова леко започна да дава противозаконни предложения и млъкна объркано.