Лоис Бюджолд - Етан от Атон

— Изхвърлени… — прошепна Етан. — Изхвърлени?!

Роботът се добра до края на решетката и закачи товара си на указаната стойка. Вниманието на Теки беше напълно погълнато от процеса; когато автомата доплува до шлюза, Теки се върна при монитора. Етан на бегом се върна в приемната, хвана Си за ръката и след като го завлече в стаята, мълчаливо посочи през прозореца.

Си погледна натам веднъж, погледна втори път — и застина, отваряйки уста. Телепатът гледаше така, сякаш с един поглед можеше да преодолее и разстоянието, и преградата. Притискайки длан към прозрачната повърхност той замърмори нещо, но толкова тихо, че Етан не можеше да разбере нито дума.

Етан се вкопчи в рамото му.

— Това те ли са? Нима това са те?

— Виждам фирмения знак на Дом Бхарапутра. — издиша Си. — Нали аз контролирах опаковането.

— Вероятно тя лично ги е изхвърляла. — трескаво бърбореше Етан. — И никакъв запис в компютъра — обзалагам се, че това място е отбелязано като празно. Тя наистина просто ги е изхвърлила!

— Дали са се запазили? — запита Си.

— Замразени до абсолютната нула — защо не?…

Те се втренчиха един в друг, мислейки за едно и също нещо.

— Трябва да кажем на Куин. — започна Етан.

— Не! — пръстите на Си се сключиха около китката му. — Тя си получи своето. А Джейнайн е само моя.

— Или на Атон.

— Не! — Си затрепери, а сините му очи потъмняха като небе преди буря. — Моя.

— Едното, — внимателно каза Етан, — не е задължително да изключва другото.

В настъпилата тишина лицето на Си изведнъж се озари от надежда…

У дома… Силно развълнуван, Етан гледаше през илюминатора на кораба и почти не мигаше с очи. Ще познае ли той тази земя, разграфена на квадратчета от фермите, ще може ли да назове градовете, реките, пътищата? Плътните облаци, разперили се над Южната Провинция, скриваха релефа, само усилвайки съмненията. Но не — ето го острова с формата на полумесец, а ето и сребърната нишка на реката, прорязваща извивката на брега.

— Рибната ферма на баща ми е ето там, в онзи залив. — привлече той вниманието на Терънс Си, който седеше до него. — Точно зад онзи сърповиден остров.

— Аха, виждам го. — проточил шия, каза Си.

— Севарин е на континента, не се вижда оттук. А космопорта, на който ще се приземим, е северно от Севарин, в столицата.

Си отново се отпусна на облегалката на креслото; видът му беше замислен. Чу се шум — корабът навлизаше в атмосферата. За Етан това звучеше като истински химн.

— Сигурно ще те посрещнат като герой? — попита Си.

— А, не, едва ли. В края на краищата заданието ми беше секретно, макар и не в онзи строго военен смисъл, с който си свикнал. Всичко трябваше да се направи тихо, за да не предизвикаме всеобща паника и да не подкопаем доверието към Репродукционните Центрове. Не, предполагам, че ще ни посрещнат само няколко души от Съвета на Населението. Бих искал да те запозная с доктор Деброучес. Е, и роднините ми: свързах се с баща ми от станцията, затова знам, че ще ни посрещне. Казах му, че пристигам с приятел. — добави Етан, опитвайки се да ободри явно разстроения Си. — Стори ми се, че му беше приятно да чуе това.

Самият той също нервничеше. Как да обясни на Янос появата на синеокия красавец от неведоми краища? По време на двумесечния полет от станция Клайн той успя вече сто пъти да произнесе встъпителните си думи, докато не се обърка окончателно. Ако Янос реши да ревнува или започне да прави глупости, то тогава по-добре да заминава да работи и да си заработва статус на семеен партньор. Може би точно такъв ритник не му достигаше, за да го подтикне към действие: отчитайки нрава на Янос беше невъзможно да се надява той да повярва, че Си демонстрира всички склонности на кандидат за Братството на Непорочните. Етан въздъхна.

Откъсвайки замислен поглед от ръцете си, Си погледна към Етан.

— И как ще те нарекат после — герой или предател?

Етан хвърли поглед към салона на пощенския куриерски кораб. Скъпоценния товар — девет големи бели хладилни камери, които той не се реши да остави в товарния отсек на кораба — беше привързан за седалките около тях. Другите хора в салона — статистикът по преброяване на населението с неговия асистент и тримата членове на екипажа, получили разрешение за излизане — седяха един до друг в далечния край и не можеха да ги чуват.

— И сам бих искал да зная това. — каза Етан. — Моля се за това по цели дни. От детството си не съм се молил на колене и не знам дали това ще помогне сега.