Дженифър Блейк - Нежният измамник

Вятърът, който й се бе сторил толкова приятен след горещината и непоносимите миризми в салона, изведнъж стана хладен и остър. Той проникна през тънкия шал на раменете й и тя потръпна от неведомо предчувствие. Междувременно салонът беше подреден и почистен и можеха отново да влязат вътре.

Стъклата на газените лампи вече бяха доста опушени и огромното помещение изглеждаше сиво и мрачно. Възрастни жени в лавандуловосини и пурпурночервени вдовически одежди седяха по ъглите и разговаряха с угрижени лица. Младите майки обсъждаха болестите на децата си и проблемите с прислугата, докато няколко достолепни дами следяха със строги погледи младите си дъщери, които потропваха в такт с тихата музика или се кискаха и сочеха тайнствено към събралите се в другия край на салона неомъжени господа. През отворената врата на съседния мъжки салон проникваше син дим от пури. Чуваше се силно пляскане на карти по покритите с филц маси.

На минаване Анжелика хвърли бърз поглед към салона и веднага откри джентълмена, който я бе поздравил преди вечеря. Той седеше до масата за фараон и изглеждаше напълно погълнат от играта. Младото момиче побърза да отвърне поглед. Ами ако вдигне глава и я види…

— Ехей!

Шумният и в никакъв случай не дискретен вик, който отекна в големия салон, беше отправен към бащата на Анжелика. Той дойде от невероятно дебела жена, цялата в кафява коприна. Тлъстата й шия беше украсена с огърлица от грамадни диаманти.

За момент Анжелика помисли, че Едмънд Крю ще отмине с пренебрежение поздрава, но след като жената му махна заповеднически с ръка и диамантите блеснаха с ослепителна светлина, баща й въздъхна, улови ръката й и решително закрачи напред.

Дамата се казваше Парнел, вдовица на средна възраст с весел нрав и следи от ирландски акцент. Гласът й беше ужасно дрезгав. Вероятно причината беше, че тя никога не млъкваше, но може би се криеше и в това, че редовно отпиваше големи глътки от шишенцето с медицинско бренди, което носеше в торбичката си. Вдовицата едва дочака задължителното формално представяне да свърши, за да вземе инициативата в свои ръце и да изкоментира оживено всичко, което й се беше случило през последните часове, като се започне с дяволското яйце, което паднало на полата й по време на вечерята, и се свърши с театралните представления и другите развлечения, които имала намерение да посети в Ню Орлиънс.

Бързо стана ясно, че починалият мистър Парнел е бил картоиграч и приятел на Едмънд Крю. Жената потъна в спомени за веселите пътешествия, които тримата предприемали на североизток и из Европа, разказа няколко пикантни случки, описа вълнуващите бягства от разгневени загубили играчи, спомена и няколко дами, които очаквали бащата на Анжелика да се ожени за тях. Лорънс, който стоеше прав зад стола на годеницата си, пристъпваше нетърпеливо от крак на крак. Анжелика обаче слушаше напрегнато.

— Велики боже, Едмънд — провикна се по едно време дебелата дама и забрави да доразкаже историята, в която ставаше дума за каруца със сено, пясъчен часовник и пропуснато любовно питие с някаква неутешима дама, — та ти изглеждаш ужасно! Защо просто не си легнеш и не оставиш прелестната Анжелика под моята закрила? С готовност ще се погрижа за нея, уверявам те.

— Да, папа, направи го — промълви загрижено Анжелика. — Няма да остана дълго.

— Сигурен съм, че мадам Парнел ще разруши из основи доброто ми име, ако не съм тук, за да се защитавам — възрази сърдито Едмънд Крю.

Жената избухна в астматичен смях.

— Ще й разкажа неща, които ще те направят много по-интересен.

Едмънд Крю се усмихна, взе ръката на Анжелика и я целуна.

— Лека нощ, скъпа моя. Моля те, помни, че все пак имам известно достойнство и че все още съм твоят стар баща. — Той се поклони с развеселена усмивка и се оттегли в кабината си.

— О, скъпи млади приятели, Едмънд е наистина неповторим — заговори с въздишка мадам Парнел, след като старият й приятел излезе от салона. — Има си и слабости, разбира се. Лесно се гневи и използва безмилостно всеки мъж, който не знае границите си или няма талант за игра на карти. И няма усет за парите — веднъж видях как заложи последната си сребърна монета за това кой от двата петела в гостилницата ще пропее пръв! Но винаги си остава джентълмен и не е забравил жената, която е обичал истински — твоята майка, скъпа моя Анжелика.

— Боя се, че не знам почти нищо за него — проговори предпазливо младото момиче.