Дженифър Блейк - Нежният измамник

— Тя изпълни дълга си. Мисля също, че ме обича, макар и по свой начин.

— Толкова лошо ли беше? — повтори замислено баща й и поклати глава. — Все пак към убеден, че постъпих правилно, като те оставих при нея. Така поне ще станеш щастлива съпруга.

Анжелика не отговори. Искаше й се баща й да е прав, защото беше съвсем очевидно, че мисълта за осигуреното й бъдеще го утешава, но тя не изпитваше неговата увереност.

Вечерята се проточи безкрайно, защото отделните ястия се сервираха с типичната за изисканите ресторанти помпозност. Ароматът на храната натежа във въздуха и се смеси с миризмите от газените лампи, парфюмите на дамите и вонята, идваща от реката. Влажният, хладен бриз влизаше свободно през отворените горни прозорчета и вратите към палубата. Вибрацията, която предизвикваха мощните парни двигатели, караше водата и виното в кристалните чаши да се вълнуват, а подът под краката на пътниците да потръпва. Колелата на палубата скърцаха и се въртяха в постоянен ритъм като огромно сърце, а плискането на водата в лопатите се чуваше като далечен дъжд. Тези шумове и тихите разговори около масата се допълваха от оркестъра, състоящ се от пиано, френски рог и цигулка.

Докато се хранеше, Анжелика се опитваше да се пребори с чувството, че някой я наблюдава. По едно време не издържа и погледна скритом към масата на капитана в средата на залата. Там седеше мъжът, който я бе посрещнал така безсрамно на влизане. Без да взема участие в оживения разговор, той седеше удобно облегнат назад, опрял ръце на облегалките на стола си, подпрял брадичка на палеца и показалеца. Да, той наистина я наблюдаваше и погледът му беше непроницаем и замислен.

Като видя, че Анжелика Крю поглежда към него, Рейнолд Хардън изпита мрачно задоволство. Щеше да му бъде полезно, ако направеше на дамата колкото се може по-силно впечатление. Русата Анжелика, ангелът Анжелика. Чиста и прекрасна, златна като херувим върху стар релеф, с ясни морскосини очи, зад които криеше мислите си и които изразяваха радостта й. Не беше предвидил, че ще срещне такава красавица. Чувстваше се повече от странно. Не, дъщерята беше само оръжие. А фактът, че беше красива, беше само един неочакван подарък. Не си беше представял, че ще изпита удоволствие от отмъщението си.

Рейнолд отново си представи светналото лице, с което Едмънд Крю пристъпи към дъщеря си. Той обичаше момичето, което бе създал, и се отнасяше към него грижливо като към новородено бебе. Сигурно го обичаше почти колкото играта на карти… Когато я поведе към масата, бе сложил ръка върху нейната и я милваше с искрена нежност. Говореше й като в опиянение, беше изпълнен с желание да й бъде полезен, изобщо, мъчеше се по всички начини да предизвика бързия, сребърен смях на дъщеря си и да види обичта и привързаността в погледа й.

Рейнолд имаше чувството, че наблюдава как отвратителен стар котарак си играе с невинно малко котенце. Глуха ярост напираше в гърдите му.

Несъщият му баща Жерар Дюло беше жив светец. На лицето му постоянно грееше усмивка. Цивилизован и с добро сърце, преди години бе предизвикал истински обществен скандал, като се ожени повторно за жена, непринадлежаща към аристократичните кръгове на Ню Орлиънс. На всичкото отгоре втората му съпруга беше ирландка. И, сякаш това не беше достатъчно, той призна незаконното дете на тази жена за свой син. Под крилото му избухливото, недостъпно, мрачно момче израсна като истински мъж, макар че така и не се превърна в изискан джентълмен.

Жерар Дюло имаше всички основания да бъде дружелюбен и мил, защото съдбата беше наистина благосклонна към него. Той произхождаше от старо семейство на френски креоли, едно от първите, заселили се в Ню Орлиънс, беше роден в Луизиана, но продължаваше да се чувства французин. Притежаваше „Боньор“, грамадна захарна плантация на брега на Мисисипи, и добивите от нея му даваха възможност да поддържа градска къща за сезона, обор, пълен с чистокръвни коне, три карети и ложа в операта. Освен това изпълняваше с готовност всички желания на жена си и дъщеря си. Имаше достатъчно пари, за да си позволява лукса да купува коне за надбягвания или да участва в игри на карти с високи залагания.

Преди по-малко от месец мосю Дюло, несъщият баща на Рейнолд, замина с парахода за Сейнт Луис, за да огледа някакъв многообещаващ жребец. Конят се оказа средно добър, но по обратния път Жерар се запозна с един очарователен, културен джентълмен и двамата седнаха да поиграят карти. Играта продължи до късно през нощта и накрая професионалният измамник Едмънд Крю успя да измъкне от противника си цялата плантация „Боньор“ с мебелите, робите, добитъка и всичко останало.