Дженифър Блейк - Нежният измамник

Бъдещият й съпруг не беше непознат за нея. Лорънс беше син на най-добрата приятелка на леля Хариет. Като деца двамата си играеха заедно, после той я придружаваше на балове и приеми и Анжелика обичаше да го дразни заради невероятната му гордост, че е от семейство Едингтън от Догууд Хил, едно от най-видните семейства в града. Тя гледаше на него като на свой брат или братовчед и в никакъв случай като на евентуален кандидат за ръката й. Когато започна да я ухажва веднага щом стана известно, че ще получи в зестра „Боньор“, огромната плантация в близост до Ню Орлиънс, Анжелика се натъжи. Бе загубила един приятел, без да спечели любим.

Тя се обърна отново към годеника си и скритом проследи преувеличено ленивите му движения. Пясъчнорусата коса беше нападала по лицето, усмивката му беше мила и любезна. Бъдещият й съпруг. Щяха да се венчаят само след шест седмици, защото баща й настояваше сватбата да стане в късната пролет.

Анжелика искаше да изпитва радост или поне известно вълнение, но единственото, което усещаше, беше оловната тежест на дълга.

Проблемът беше в самата нея. Може би просто не беше страстна натура или беше живяла твърде дълго под влиянието на леля си, според която мъжете бяха същества с отвратителен вкус и още по-отвратителни страсти в спалнята. Трябваше да реши този проблем. Скоро.

Последното, от което имаше нужда в момента, беше обезпокояваща среща с друг мъж. Няма да поглежда повече към него. Не. Няма.

Когато вечерята завърши, колосаните бели покривки бяха натежали от влагата, която идеше откъм реката, и покрити с петна. Както масите, така и персийските килими на пода бяха обсипани с молци и мухи. Горещата светлина на свещниците ги беше привлякла и докато танцуваха замаяни около пламъчетата, крилцата им бяха обгорели. Гостите, които излизаха, тъпчеха небрежно насекомите, трошичките хляб и остатъците от храна, нападали по пода. Време беше персоналът да се заеме с вдигането на масите и почистването.

Заедно с баща си и Лорънс Анжелика направи малка разходка по палубата. Двамата мъже разговаряха за незначителни неща, при което Лорънс се оплакваше от теснотията в кабината си и от нелюбезността на стюарда, а баща й обясняваше, че преди тръгването на парахода от Начез е накупил много неща за сватбата и е поръчал да му ги изпратят. Никой от двамата не се интересуваше от мнението й и тя остави гласовете им да се носят покрай ушите й, питайки се дали и занапред ще бъде така.

По едно време корабът се залюля от по-силна вълна и Лорънс улови Анжелика за талията, за да я подкрепи. Притисна я до тялото си и като усети инстинктивната реакция на отвращение, смръщи грозно чело. Как ли щеше да понася присъствието му? — питаше се с болка Анжелика.

Обещаната от прислужницата луна не се показваше. Реката се простираше около тях, широка и тъмна, безбройните светлинки на кораба се отразяваха в ленивите води. Когато пристъпиха към перилата, Анжелика се залови с две ръце за гладко излъсканото дърво и си пожела пътуването да се забави. Изведнъж я обзе чувството, че се носи право към някаква пропаст. Сякаш параходът щеше да потъне всеки миг и нищо не можеше да я спаси.

Това беше просто смешно. Но нали само преди седмица си казваше, че е просто смешно да се твърди, че тя е сгодена и притежава огромна плантация, подарък от любимия й баща, който се бе оказал професионален картоиграч.

Сега се измъчваше, че не беше проявила повече интерес към живота на баща си и най-вече към начина, по който той печелеше парите си. Той и леля й криеха от нея и я оставяха да вярва, че баща й все още тъгува по отдавна починалата си съпруга и намира покой само когато обикаля света, зает с научните си изследвания.

Анжелика знаеше, че баща й пътува от град на град, както в Америка, така и в Европа. Понякога споменаваше Страсбург или Уайт Сулфур Спрингс, Бостън или Баден-Баден. Кой би помислил, че той печели прехраната си, като се осланя на късмета и на тънки парчета напечатана хартия? Откъде можеше тя да знае, че баща й сключва облози, с които печели и губи цели състояния? Нима можеше да предвиди, че той ще обяви най-голямата си печалба, плантацията, като нейна зестра? Печалба, която буквално й беше натрапил с безброй молби и обещания и най-вече с позоваване на лошото си здраве. Анжелика нямаше сърце да отклони щедрия подарък, нито да откаже съпруга, който според баща й беше абсолютно необходим както за управление на земите, така и за нейна лична защита.