Дженифър Блейк - Нежният измамник

— Според мен — заговори дрезгаво той, направи още една крачка напред и сложи ръка на кръста й, — в такива моменти на преден план излиза желанието.

Тя допусна ръката му да я притисне към коравите гърди, отвори устни и затвори очи. Устните им бяха само на два сантиметра едни от други, когато Рейнолд нарочно отпусна ръката си. С гъвкавостта на змия Анжелика се изтръгна от ръцете му и скочи към тоалетната масичка. Нещо сребърно блесна в ръцете й, някакъв предмет от ковчежето с тоалетни принадлежности, което стоеше на масата с отворено капаче.

Каквото и оръжие да беше намерила, то не можеше да бъде смъртоносно. От гърдите на мъжа се изтръгна тихо проклятие. Той се втурна към нея, протегна ръка, улови корсажа на роклята й и я измъкна изпод ниската масичка. Анжелика се завъртя, при което косата напада като копринена наметка по раменете й, и вдигна ръка.

Рейнолд усети пробождане във врата между вратовръзката и ризата. Без да обръща внимание на острата болка, той потърси китката й и я сграбчи светкавично. Без да полага особени усилия, принуди ръката й да се отпусне. Анжелика изплака и захвърли ножчето за отваряне на писма. Рейнолд изви ръката й на гърба и я принуди да падне с вик на гърдите му. Без да й причинява болка, той зарови пръсти в топлата, копринена коса, за да спре по-нататъшните й движения.

Трябваше да й покаже, че намеренията му са почтени, но в главата му цареше такава бъркотия и такова диво желание, че не беше сигурен дали няма да я насили.

Устните й бяха хладни и сладки, невероятно нежни и едновременно с това безкрайно изкушаващи. Той притисна устата си в нейната, когато тя се отвори за молба или може би за писък и не спря да я целува, докато не успя внимателно да мушне езика си в топлите дълбини на устата й. В първия миг Анжелика замръзна на мястото си, после отчаяно се опита да го отблъсне. Забравил всичко около себе си, Рейнолд започна да описва нежни кръгове около езичето й с надеждата да сломи съпротивата й.

Най-после ужасеното хълцане, което идваше дълбоко от гърдите й, достигна до ушите му и той спря. Не само го чу, но го и усети, усети как плачът й прониква през вълната и лена, през мускулите и костите му и заключва сърцето му в броня от болка. Вдигна глава и се вгледа замаяно в жената, която хълцаше в обятията му. Тогава разбра, че целувката беше фатална грешка.

Как можа да се забрави дотам! Анжелика нямаше да му прости. Сега не и по-късно може би не.

Рейнолд не беше стар, но въпреки това остана с чувството, че тласъкът, преминал по цялото му тяло, го е разтърсил из основи. Изведнъж чу оглушителен трясък, злобно съскане на изпусната пара, задавен мъжки вик.

Котлите на парахода! Надбягването им беше дошло твърде много и сега се пръскаха един след друг като ненужни стари гърнета.

— Велики боже! — изкрещя мъжът. Грабна Анжелика и я запрати към външната врата. Хвърли се след нея, прекоси с две крачки палубата и я вдигна върху релинга.

Младата жена изпищя и се вкопчи в раменете му. Под нея беше бездънната мътна вода. Щеше да се удави! Рейнолд се метна на релинга, притисна я здраво до гърдите си и скочи в реката.

Над и зад тях избухнаха пламъци, понесоха се кълба от гореща пара, разхвърчаха се парчета метал и трески дърво. Рейнолд усети режеща болка в гърба, която пресече дъха му и скова ръцете му. Ей сега щеше да изпусне жената, която стискаше в обятията си.

Той събра остатъците от волята си и я притисна още по-силно. Падането продължи безкрайно, но краят му беше неизбежен и двамата потънаха в студената, благословена прегръдка на Мисисипи.

Анжелика лежеше по гръб и разглеждаше кръгообразно разширяващите се, призрачни копринени лъчи над главата си. Имаше чувството, че ги е виждала безброй пъти. Те бяха само една малка част от някакъв кошмар, изпълнен с писъци и болка, с вода и огън, с резки движения и трескави сънища. Но досега не беше успяла да разбере какво вижда над главата си.

Сега откри, че то е нещо като долна част на балдахин, състояща се от плисирана и колосана коприна. Платът, в средата на който сякаш избухваха хиляди златни звезди, беше с чистата синева на одежди на мадона, цвят, запазен единствено за младите булки.

Леля й Хариет имаше непоносимост към балдахините, както и към завесите на леглата, зад които човек се чувстваше така уютно отделен от външния свят. Според нея завесите събираха само прах и тъй като бяха дошли от Франция, нямаха място в домакинството на една богобоязлива жена.