Дженифър Блейк - Нежният измамник

— Вие искате… вие ми предлагате…

— До поема ролята на камериерка, да. Наблизо няма никой, който би могъл да ни види, а и процедурата няма да трае дълго. Можете да разчитате на дискретността ми, както и на това, че ще се държа като човек на честта.

Младото момиче го погледна странно, бледата кожа на лицето му се обля в червенина. Рейнолд помисли, че е възмутена от предложението му, но само след миг откри, че тя размишлява сериозно.

Вятърът развя роклята й и мекият дъх на розова вода и топла женственост го удари право в носа. Косата й се поклащаше леко в ритъма на кораба и блещукаше на лунната светлина като златна мрежа. Потънала в мислите си, Анжелика приглади назад русите кичури и попита овладяно:

— Защо ми предлагате това?

— Защото съм загрижен за вас и изпитвам потребност да ви услужа. Толкова ли е изненадващо?

— Аз не ви познавам, вие също не ме познавате.

— Значи ви липсва официалното взаимно представяне — установи развеселено той и още докато казваше името си с лек подигравателен поклон, разбра, че тя не е очаквала този тон и тези думи. Тя бе успяла да го изненада, а той не беше свикнал с изненади.

— Познавате ли баща ми?

— Не мога да твърдя, че съм близък с него. — За щастие Рейнолд се овладя бързо.

— Мисля, че ви видях в салона за карти. Професионален играч ли сте?

Мъжът сведе глава, омагьосан от промяната в тона й.

— Това би ли ме направило по-приемлив за вас?

— Не искам нищо освен прям отговор — отвърна строго тя.

Това момиче беше бдително, но не се страхуваше. Очевидно нямаше опит с мъжете. Това прозрение допълваше сведенията, които беше събрал за живота й при онзи стар дракон, леля й. Едновременно с това го смущаваше, че именно той ще бъде човекът, който ще я научи колко важно и здравословно нещо е недоверието.

— Подвизавам се в много области — отговори небрежно той. — Търгувам с всичко, от памук и захар до кораби и земя.

— Значи не сте играч?

— Поне не професионален.

— Но може би по природа?

Лека усмивка заигра по устните му, когато отговори:

— Такива са повечето мъже и за съжаление твърде малко жени.

— Опитвате се да откриете каква съм аз, така ли? — попита замислено тя. — Откъде мога да зная? Никой досега не ме е предизвиквал да взема участие в игра… — Тя млъкна изведнъж.

— Винаги е рисковано да се довериш на друг човек. Играта може да стане опасна.

— Кажете ми защо се интересувате от проблемите ми и може би ще ви отговоря.

Това беше единственото, което не можеше да й разкрие. Или може би все пак? Сърцето биеше тежко в гърдите му.

— Има различни причини, като се започне с джентълменския кодекс на честта и се свърши с личния интерес, който изпитах при първата ни среща.

— А кои причини са между тези двете?

Трябваше да отбележи, че има насреща си внимателна слушателка. Не, това момиче нямаше достатъчно опит, за да забележи коварството зад маската на искреността. Гласът му прозвуча дрезгаво:

— Другата причина е страстта.

— И признавате това просто така? Колко ласкателно…

— Нали? — усмихна се мъжът. — Но вие все още не сте ми казали дали сте играч по природа.

— Аз съм дъщеря на баща си и вероятно играта е в кръвта ми. Освен това желанието да се освободя по-скоро от тесния корсет е твърде голямо и не мога да си позволя да проявявам капризи. Бих повярвала на обещанията ви, ако можех, но как да го направя след последните ви думи?

— Това наистина е въпрос, на който няма лесен отговор.

Анжелика не каза нищо, само го погледна право в очите. Беше попаднала в капан, макар че никак не й се искаше да го признае.

Рейнолд й обърна гръб и се загледа към следващия ги кораб, който се носеше по вълните, ярко осветен и шумен, и оставяше зад себе си гъсти облаци дим. Беше много по-трудно, отколкото си го беше представял, и преди всичко много по-смущаващо. Не очакваше, че мнението на тази девойка ще има значение за него, не очакваше, че ще му се иска да се съобрази с чувствата и копнежите й.

Анжелика се поколеба, после пристъпи към релинга и също се загледа в кипящата вода зад витлата. Проследи оранжевите точици, които се сипеха от комините на „Кралица Катлийн“ и се пръскаха във водата, където светлината им угасваше в черната бездна. След малко промълви:

— Ние печелим.

— Имаме доста голяма преднина — съгласи се Рейнолд. Не знаеше дали тя се опитва да печели време или не.

— Ако продължаваме с тази скорост, ще стигнем в Ню Орлиънс по-рано от предвиденото.