Дженифър Блейк - Нежният измамник

— По-скоро бих казал, че дървата скоро ще свършат — възрази сухо той и тя се усмихна.

На борда на преследващия ги кораб изреваха сирените и димът над комина се сгъсти. На главната палуба изскочиха няколко матроси и се разкрещяха на мъжете отдолу. След малко Анжелика заговори отново:

— Мисля, че постъпих добре, като не си легнах. Иначе щях да пропусна края на цялото това вълнение.

Тя имаше право. Но положението на Рейнолд се усложняваше. Скоро на палубата щяха да излязат и други любопитни и усамотението им щеше да свърши. Трябваше непременно да я вкара в кабината й, преди това да се случи.

— Ако вълнението ви е приятно, вероятно досега съм бил доста по-сдържан от обикновено. Ако предпочитате, ще поискам срещу любезността, която ви оказвам, ответна услуга.

Анжелика се обърна стреснато, но нито се олюля, нито му зашлеви шамар, макар че той беше подготвен именно за подобна реакция. Гласът й прозвуча строго:

— Мисля, че искате висока цена за разкопчаването на няколко копчета.

— Бихте могли да ми окажете услуга, която ще достави радост и на вас.

Лицето й беше толкова хладно и непроницаемо, сякаш беше издялано от снежнобял мрамор.

— Аз не съм от типа жени, които приемат с готовност подобни предложения.

— Всяка жена знае кога е дошло времето да приеме това предложение. Има нужда само от основателна причина, от подходящ случай и от истински мъж.

Анжелика наклони глава и посегна към шията си. Беше й трудно да диша.

— Защо? Защо ми казвате това?

— За да ви прелъстя — отговори той и в гласа му трепереше отчаяние. — За какво друго?

— Не.

Когато я погледна, той видя в очите й смущение, а после неверие.

— Не ми вярвате, нали? Питам се защо…

— Трудно ми е да видя у вас повърхностния денди, за когото се представяте — обясни замислено тя. — Освен това знам от сигурен източник, че мъжете, които искат да прелъстят някоя жена, са склонни първо да я вземат и после да обсъждат положението.

Рейнолд се изправи бавно в целия си ръст.

— Май трябва да ви благодаря за комплимента, въпреки че е ужасно несправедлив. Но ако сте толкова сигурна в характера и мотивите ми, значи бихте могли да приемете помощта ми?

— Не смятам, че разполагам с достатъчно опит, за да преценявам постъпките на мъжете — отговори с извинителен тон тя. — Затова ще повторя още веднъж: моят отговор е не.

Тя се опита да се усмихне, но не успя, може би защото забеляза мъката в очите му.

— Боя се, че не мога кажа друго. Ще отида да събудя баща си.

Физическо желание и порив към насилие, предизвикани от неутолима жажда за отмъщение, пулсираха в мозъка му, но най-живото чувство в сърцето му беше тъга.

— Знаете ли, просто не мога да повярвам, че ще го направите.

В този момент Анжелика осъзна опасността и бързо отстъпи към вратата на кабината си. Той скочи след нея и стисна болезнено китката й. Чу изохкването й, усети съпротивата й, но не разхлаби яката си хватка. Отвори вратата на кабината и я бутна вътре, изпълнен с желязна воля и неустоима сила.

Анжелика прибра полите си и се втурна към отсрещната стена. Рейнолд затвори вратата и се обърна към нея.

Кабината беше твърде тясна, натъпкана със сандъци и чанти, обзаведена с тежки мебели. Бягството беше невъзможно. С една-единствена дълга крачка той можеше да се озове до вътрешната или външната врата, за да й препречи пътя. Леглото беше зад него, на тоалетната масичка гореше нощна лампа. Рейнолд видя, че младата дама отбеляза всички тези подробности, преди да вдигне глава и да го погледне право в очите.

Сърцето й биеше така силно, че вената на дългия, тесен врат се виждаше повече от ясно. Тя беше в капана и сега чакаше следващата му стъпка. Стегнати в безмилостната хватка на корсета, младите й гърди се вълнуваха уплашено, но изражението й издаваше смела решителност, а по очите й личеше, че обмисля как да се изплъзне.

Рейнолд направи крачка напред и Анжелика преглътна мъчително.

— Какво искате от мен?

— Не е ли очевидно? — Гласът му беше по-дълбок, отколкото бе очаквал, и по-мек от планираното.

— Не изглеждате като мъж, който се поддава на всяко изкушение, а още по-малко като човек, който не умее да владее страстите си.

— За разлика от мен вие сте недокосната като млада невеста. Откъде можете да знаете какво ме тласка към вас?

— Наречете го просто инстинкт. — Тя отмести поглед, но веднага се върна отново на лицето му.

Под този открит, настойчив поглед Рейнолд усети, че се изчервява — може би за първи път в живота си. Къде, по дяволите, се бавеше мадам Парнел? Тя трябваше да почука на вратата и да се развика възмутено, а после настоятелно да поиска от натрапника да възстанови честта на младото, невинно момиче. Предвид на компрометиращата ситуация, в която ги бяха заварили, той щеше да се подчини на закона на честта и да направи Анжелика своя съпруга. Имаше намерението да постъпи точно така. Ако продължеше с тази инсценирана от самия него драма, сигурно щеше да има и други причини да го стори.