Вероника Блейк - Доминик

— Не, госпожо, аз не съм капитанът на „Екселсиор“. Но аз се връщам от Юкон и трябва да ви кажа, че това не е място за една лейди… — думите му пресъхнаха, щом видя изненадания израз на лицето й. Той разбра, че тя едва ли бе чувала скоро някой да я нарича лейди. — По-добре забравете за тази идея да пътувате за Даусън — завърши несигурно Коул.

— Откъде знаете, че отивам в Даусън Сити? — прекъсна го тя, отново пристъпвайки към него, докато той отново направи няколко крачки назад.

— Аз п-просто си помислих, че навярно отивате там — каза той бързо. За миг си помисли, дали приливът на топлина към лицето му означаваше, че се е изчервил силно. — Но ако действително отивате там, би трябвало да промените плановете си. Даусън е наистина едно забравено от Бога място.

— Господи! — Бриджит вдигна ръце към лицето си. — Бедното ми момиче! — тя погледна нагоре към високия мъж, добавяйки: — Значи тя действително се нуждае от мен. Благодаря ви, че ми казахте това, господине!

Коул се изруга наум.

— Не, вие не разбирате… — думите му бяха заглушени от силното изсвирване на корабната сирена.

— Трябва да тръгвам, господине — извика Бриджит. — Корабът ми ще потегли всеки момент — тя се завъртя на пети и хукна да бяга към кораба, подхвърляйки през рамо. — Жалко, че не сте капитанът на моя кораб, господине. Можехме да си направим едно малко плаване за двама!

— Какво ще стане с багажа ви? — извика Коул, правейки последен опит да я спре.

Тя спря и се обърна към него. С усмивка сви рамене и каза:

— Багажът е като мъжете, господине… лесно се сменя.

Тя се изкикоти отново, завъртя се и се хвърли напред към кораба, без да поглежда назад.

Коул тръгна след нея, но спря след няколко крачки. Той се обърна инстинктивно към мястото, където стоеше Лутър. Погледите им се срещнаха, но Коул не можеше да разбере странния израз в очите на Лутър.

— Ти никога няма да се промениш! — изстреля думите си Лутър с пренебрежителен тон. Той не бе видял много добре жената, нито пък бе чул какво си говориха с Коул, но сметна, че бе видял достатъчно, за да разбере.

Коул тръсна глава отрицателно.

— Не е каквото си мислиш…

— Не съм сляп, Коул. Онази жена беше проститутка — ясно е като бял ден — Лутър продължи, без да дава на Коул възможност да отговори. — Освен това е французойка, дявол да го вземе! Как, по дяволите, си мислиш, че ще загърбиш миналото, като продължаваш да тичаш след всяка френска курва…

— Доминик не беше курва — прекъсна го Коул през зъби.

— Е, ти се отнесе с нея като с такава — му отговори Лутър. Той погледна към „Екселсиор“ точно в момента, когато Бриджит се качваше на борда на океанския лайнер. Повдигаше му се при мисълта, че Коул бе стигнал дотам да тича подир проститутки посред бял ден.

Ярост обхвана Коул, карайки го да се чувства ядосан на Лутър повече, отколкото той някога си бе представял за възможно. Стисна юмруци, борейки се с желанието да удари приятеля си през устата. Нямаше нужна никой да му напомня как се бе отнесъл с Доминик — и без това всекидневно се самообвиняваше. Коул изгледа продължително Лутър, без да казва и дума, тъй като не беше сигурен в способността си да се контролира в момента.

Лутър издържа на предизвикателния поглед на Коул. Той виждаше светкавиците, които преминаваха през очите на приятеля му, и разбираше, че бе докоснал болно място. Но не съжаляваше за думите си, тъй като считаше, че те можеха да подтикнат Коул да признае пред себе си истинските си чувства. Лутър знаеше, че само тогава биха имали свобода на техния „Кораб на свободата“.

Сирената на „Екселсиор“ отново изсвири. Коул отново бе обхванат от желанието да изтича по мостика и да измъкне майката на Доминик от кораба. Вместо това той се обърна и тръгна към своя кораб. Знаеше, че Лутър го следва на разстояние, и ускори крачка. Не искаше да спори с Лутър, но разбираше, че спорът лесно можеше да се разпали отново. Премина с тежки стъпки по дългия мостик, който водеше към „Кораба на свободата“. Преди корабът бе носил името „Мериленд“, тъй като предишният му собственик бе потеглил за пръв път от този щат. Коул бе попаднал на подходящо време за покупката на кораба — бившият собственик бе разбрал неотдавна, че умира от туберкулоза. Искаше да прекара последните дни от живота си заедно с една жена, която бе срещнал тук, в Сан Франциско.

Коул спря на предната палуба на големия товарен кораб. Този кораб бе достатъчно голям, за да бъде преустроен в луксозен пътнически лайнер, но в момента се използваше за превоз на стоки от Мексико и Южна Америка на север по бреговата линия на Пасифика. Коул смяташе да запази този маршрут и да превозва същите видове стоки. Застанал на носа на своя кораб, Коул отправи очи към хоризонта. Опитите му да укроти мислите, които се втурваха в съзнанието му, бяха напразни. Той се обърна и погледна към „Екселсиор“: споменът за Доминик продължаваше да господства в съзнанието му. Той се замисли как щеше да реагира тя, щом узнаеше, че майка й е пристигнала в Даусън. От краткия си разговор с Бриджит Лавал бе разбрал, че тя има намерение да възобнови своя бизнес още с пристигането си. Знаеше, че това щеше да разруши всички надежди на Доминик да избяга от онова, което я преследваше.