Вероника Блейк - Доминик

Разяждащото чувство на вина и скритата болка, които споменът за Доминик винаги събуждаше, все още го измъчваха. Коул знаеше от опит, че с времето тези чувства постепенно щяха да изчезнат. Той се утешаваше с мисълта, че тя може би бе по-добре без него и, че той постепенно щеше да дисциплинира мислите си и да престане да си спомня за нея. Предния ден обаче бе видял във фоайето на хотела млада бременна жена и това го бе изкарало от релсите. Той си спомни как краката му се бяха подкосили и погледът му се бе замъглил при тази гледка. Днес отново споменът за бременната жена се появяваше от време на време пред очите му. Този неканен гост го измъчваше, защото в мислите си той виждаше лицето на Доминик върху тялото на жената. Тръсна глава и избърса капките пот, които бяха избили на челото му.

Лутър бе забелязал червенината, която се бе разляла по лицето на капитана. Сметна, че това се дължи на възбудата от новата им покупка. Повдигна високо бутилката шампанско, която държеше в ръцете си.

— Е, хайде да счупим тази бутилка с божествен нектар и да дарим име на тази прекрасна лейди — каза той, сочейки към носа на големия кораб. Бе предложил на Коул много нови имена, но така и не бяха постигнали съгласие за нито едно от тях. Коул настояваше, че той вече е избрал най-доброто име, но не желаеше да го разкрие преди кръщаването на кораба.

Коул въздъхна и кимна в знак на съгласие. Това беше най-големият товарен кораб, който си бе пожелавал да има. Парчетата самородно злато, платени от Линдси при сделката, сключена на Юкон, им бяха донесли повече пари, отколкото се бяха надявали. Коул знаеше, че ако нямаше непредвидени катастрофи с кораба им, щяха да спечелят много пари от превоза на стоки по бреговете на Тихия океан. Пригоден за търговия по море, този кораб бе снабден с най-модерно оборудване и удобства. Мощният двигател и аеродинамичната му форма щяха да им осигурят най-голямата възможна скорост на придвижване и те можеха да достигнат бързо слънчевите брегове, които Коул мечтаеше отново да види.

— На теб се пада честта — каза Лутър. Въпреки че двамата с Коул бяха равноправни собственици, Лутър бе настоял Коул да запази положението си на капитан на кораба. Внимателно му подаде бутилката скъпо шампанско, посочвайки с жест към носа. Коул взе бутилката без колебание. Той се приближи тържествено към ръба на кея, докато Лутър го следваше по петите.

Спряха под надвисналата над тях дъга на корабния нос. Коул отметна глава и погледна към свежо боядисаната дървена облицовка. Красиво издялана дървена сирена украсяваше върха на корабния нос. Боядисаната й в черно коса се спускаше на вълни върху голите гърди, а рибешката й опашка следваше извивката на заострената част на носа. Имаше ангелско лице също като истинските сирени, които според легендата са омайвали моряците със своите песни, за да ги погубят след това. Ангелската чистота на лицето се съчетаваше с някаква скрита чувственост, която издаваха интимните извивки на тялото й. Без да знае защо, всеки път, щом я погледнеше, Коул си спомняше за Доминик. Всъщност, като че ли всичко му напомняше за нея. Той почувства отново как потта избива на лицето му.

Лутър бе затаил дъх в очакване Коул да разбие бутилката в носа на кораба. Това бе важен ден за двамата и той се надяваше, че призраците от миналото нямаше да хвърлят сянка върху този тържествен момент. Лутър знаеше, че ако Коул бе решил да нарече кораба „Лейди Сузана“, щяха да бъдат обречени от самото начало.

Почти бе сигурен, че Коул щеше да нарече този кораб „Доминик“, и се боеше, че и това име можеше да се окаже също така несполучливо. Той очакваше с нетърпение Коул да обяви името, което бе намислил.

Коул разби бутилката в носа на кораба и бе опръскан с дъжд от шампанско и парчета стъкло. Радостните възклицания на Лутър се присъединиха към неговия смях:

— Кръщавам те с името: „Кораб на свободата“.

— Какво? — попита с учудване Лутър. — Това ми звучи като един от онези кораби, които превозват роби или нещо такова…

— Точно обратното, приятелю. Това име означава, че ние сме свободни отминалото — свободни завинаги!

Лутър погледна Коул внимателно. Той разбираше, че Коул се старае да изглежда искрен, но решимостта му бе някак прекалена и неестествена, а изразът на очите му съвсем не беше така весел.

Преди Лутър да успее да отговори, вниманието им бе привлечено от суматохата на кея. Лутър забеляза една жена — явно проститутка, — която крещеше нещо за откраднат багаж. Виковете й вече бяха събрали около нея малка група хора. Жената викаше ту на английски, ту на френски. Лутър отново погледна Коул и забеляза, че приятелят му бе изцяло погълнат от това, което ставаше на кея.