Вероника Блейк - Доминик

Зарови лице в гъстите вълни на косата й. Дишаше тежко и я държеше здраво, без да я пуска.

— Нараних се, когато се дуелирах заради една жена на френската Ривиера — неочаквано каза той. Собственото му признание го учуди. Той не бе споделял за Сузана с никой друг, освен Лутър, и то само защото приятелят му бе станал свидетел на поражението му.

Доминик запази мълчание. Тя изпита остра болка и по необясними причини думите му обвиха сърцето й със силно отчаяние.

— Сигурно много си я обичал — промълви тя и впи пръсти в гърба му.

Коул отново въздъхна:

— Наистина я обичах, но това беше много отдавна. Чувствата ми са мъртви от дълго време.

Той усети как Доминик нервно закърши пръсти зад гърба му. Не знаеше защо бе подел този разговор и какво очакваше от нея.

— Аз… — погледна Доминик, а в главата му се лутаха противоречиви мисли.

Остра болка проряза сърцето на Доминик. Видя объркания му поглед, но и самата бе обхваната от несигурност. Дали не искаше да й подскаже, че вече не можеше да се влюбва? А какво щеше да направи, ако тя му кажеше, че вече не искаше да ходи в Даусън Сити… че го обича и че докато е жива, няма да може да живее с друг, освен с него?

— Трябва да ти кажа… — започна тя; гласът й трепереше, също както и краката й — … за Даусън Сити.

Той сложи ръка на устата й, за да я накара да замълчи.

— Не искам да говорим за това. — Той не можа да успокои бясното туптене в гърдите си. Имаше чувството, че гръдният му кош ще експлодира.

— Искам да мисля само за това, което ни предстои. — В гласа му прозвуча отчаяние и той добави: — Не искам да мисля за това, какво може да ни донесе утрешният ден и… — той внезапно замлъкна. Най-много от всичко мразеше да мисли за Даусън Сити и за мъжа, който трябваше да се ожени за Доминик. Разумът му подсказваше, че бъдещето едва ли щеше да бъде такова, каквото искаше. Поне да имаше какво да й предложи. Отново въздъхна и се наведе, за да успокои треперещите й устни. В очите й заблещукаха сълзи и той усети лека пареща болка и в своите. После си каза, че това вероятно бе заради лютивия дим от огнището.

Целувката на Коул бе толкова нежна, че премина като лек полъх по устните на Доминик. Беше пълна противоположност на пламенната му страст от началото на нощта. Момичето не можеше да си обясни сегашните му действия. Все още изгаряше от желание да сподели с него чувствата си и бъдещите си планове. Но като чу думите му, вече не знаеше кое да каже и кое да премълчи. Той вероятно имаше право, каза си тя. Може би и двамата трябваше да живеят само в настоящия миг. А когато веднъж се доберат до Форт Юкон, ако това изобщо някога станеше, тя щеше да сподели с него всичко, което напираше в главата й.

— Гладна ли си? — попита той и я пусна да стане. Тя наведе глава. Коул видя как бузите й поруменяха и смущението се разля по цялото й гъвкаво тяло. Той осъзна колко силно бе влиянието й над него. Вече не се съмняваше, че можеше да люби тази жена непрекъснато, по двадесет и четири часа в денонощието. И той щеше да го направи, ако на съвестта му не тежеше съдбата на Лутър, екипажа и останалите пътници.

Доминик унило поклати глава, докато бързо навличаше дрехите си. Знаеше, че в момента нямаше смисъл да говори каквото и да било, в гърлото й бе заседнала огромна буца. Обзелото я неудобство бе нищожно в сравнение с опасенията, обзели сърцето й. Ами и ако във форта не намереше сили да му признае любовта си. Може би там той ще поиска да се отърве от нея.

Тя се опита да извика във въображението си образа на жената, която Коул бе обичал някога. Доминик никога не бе стъпвала на френската Ривиера, но си спомняше разказите на майка си, в които тя описваше безкрайните бели пясъчни плажове, красивите къщи, накацали по обвитите с лозя хълмове, и безмерните богатства на щастливите жители. Към образа на красивата жена Доминик прибави блясък и много пари… и, естествено, несъмнена почтеност. Изведнъж я обзе огромна тъга. Как е възможно една дъщеря на проститутка, каквато бе тя, да се надява на любовта на мъж, който се е движил в такава среда на разкош и добро възпитание. Доминик не можеше да отрече факта, че Коул я бе взел със себе единствено за да задоволява мъжките си потребности. Не можеше да отрече и факта, че всичко това бе станало и с нейното доброволно съгласие.

Изруга наум, докато се обличаше. Самобичуването едва ли щеше да й помогне при потушаването на болката в гърдите й. Изпита желание да излезе навън и да избяга надалеч от мъката си и от Коул. Но тъй като не можеше да си представи, че ще го загуби, не предприе нищо.