Вероника Блейк - Доминик

Мъката от тези разкрития бе накарала Коул да обезумее от ревност. Той се бе опитал да се успокои, преди да се върне в бараката, защото прекрасно знаеше на какво бе способен, когато ревността го обладаеше. Бледият спомен възобнови пулсиращата болка от белега. Точно тогава той забеляза следите, оставени от мечката, които водеха към бараката, и всички предишни опасения изведнъж се стопиха. Тези следи също бяха направени след проливния дъжд. И те, както предишните, издаваха присъствието на необичайно голямо животно. Долу, точно под малките прозорчета, ясно личаха следите, оставени от задните му лапи. Тялото му се обля със студена пот.

Бе се навел, за да разгледа следите. Познанията му за животинския свят не бяха много големи, но Коул знаеше, че в природата рядко се срещат толкова големи гризли. Дали това не беше същият звяр от вчера, проследил ги до бараката? Той проучи следите, които идваха от около четвърт миля в посока откъм реката. После изпита непреодолимото желание да се върне при Доминик. Спомни си за страха й от мечката и реши да не й съобщава за днешното си откритие. Сега трябваше само да закусят колкото може по-бързо и без да губят време, да се отдалечат от това място. Когато обаче отвори вратата и я видя гола и тръпнеща, всичките му разумни намерения се изпариха.

Доминик избута връхната му дреха и разкопча копчетата на ризата му. Постепенно започваше да свиква с тези действия. После пъхна ръце под ризата му и обхвана якия му гръб. Дланите му леко подхванаха хълбоците й и той мощно се вряза в нея. Дъхът й секна, когато устните му яростно се впиха в устата й. За миг тя изпита мъка по миналата и изпълнена с безкрайна нежност нощ. Но не мина много време и тялото й също попадна във водовъртежа на дивата страст, с която той я обладаваше.

Болката премина в остро прорязване, докато той влизаше все по-дълбоко и по-дълбоко. Продължаваше да стиска гърба му, а краката й инстинктивно се сключиха над кръста му. Всяко поредно движение я увличаше със себе си и те бяха едно цяло. Доминик имаше чувството, че бе попаднала насред бурния океан и се носеше по гребените на вълните, преди те мощно да я изхвърлят нагоре. От Коул се откъсна дълбок, почти животински стон и в същия момент тялото й се понесе над царството на здравия разум. Тя се вкопчи в мъжа така, сякаш умираше и не искаше да изпусне последния си дъх.

Останаха неподвижни в продължение на няколко минути. Коул се помъчи да нормализира дишането си и да върне предишните си мисли. Ясно съзнаваше, че я бе любил подобно на разгонен бик, но беше убеден, че и тя бе завладяна от същата трескава жажда. Доминик въздъхна дълбоко и се отдръпна назад, за да го вижда по-добре. Очите им се срещнаха в любовен порив. Коул се сети за тревогите си от сутринта. Думите и въпросите, които искаше да каже, заседнаха в гърлото му. Ако тя не се бе надигнала и не бе докоснала белега по лицето му, той сигурно щеше да намери сили за обяснение.

Пръстите на Доминик нежно проследиха резката от ъгълчето на окото до долния край на скулата. Тя забеляза потрепването му, но не отдръпна ръката си.

— Откъде го имаш? — В нежния й глас прозвуча любопитство. Връхчето на пръста й продължаваше да се опира в края на белега. Защитната маска, която се появи на лицето му, и гневните искрици в очите му я накараха да потрепери.

— В бой със саби — рязко отвърна той. После се отдръпна, прокашля се и нервно започна да закопчава панталона си. — Навън грее слънце и май можем да кажем довиждане на лошото време.

За известно време Доминик не каза нищо. Тя го гледаше и си представяше жестоката минала битка. После си спомни, че във Франция мъжете често се дуелираха, за да спечелят благоволението на някоя дама. Очите й продължаваха да следят непроницаемата физиономия на Коул и резките му движения. Не бе много трудно да си представи как един смел мъж като него се сражава за любовта на някоя жена. Това, което я учудваше обаче, бе, че по всяка вероятност той бе загубил и битката, и жената.

— Умирам от желание да хапна нещо. Имам чувството, че дори и буламачите, които ядяхме на кораба, ще ми се сторят като царска трапеза. — Думите му се изляха като порой. Той отиде до огъня, грабна един клон и разрови тлеещите въглени. — Това може да е последната ни топла храна, преди да се доберем до Форт Юкон — добави той. После се сети за мечешките следи. Не трябваше да оставят нищо, което да възбуди апетита на звяра.

Доминик несръчно слезе от масата. Дрехите й и одеялото се търкаляха по земята. Нямаше как да не мине покрай него. Тялото й пламна и по гърба й заблестяха малки капчици пот. Въпреки че бе целувал и галил всеки сантиметър от нея, тя продължаваше да изпитва известен свян, докато събираше дрехите си. Точно когато минаваше покрай него, Коул се извърна. Тя забави крачка и преглътна. После понечи да направи следващата крачка, но той отново я взе в прегръдките си.