Вероника Блейк - Доминик

— Коул? — извика тя още веднъж, изрита одеялото и скочи на крака.

Над огнището димеше чайниче с горещо кафе и упойващата миризма се носеше из помещението. Доминик слезе от леглото и грабна едно одеяло, за да се завие. С трепереща ръка тя се протегна и докосна дръжката на чайника. Пареше и тя си помисли, че Коул бе излязъл преди малко. Сърцето й трескаво заби и тя се извърна да потърси дрехите си. Съзнанието й бе заето от мисълта веднага да го намери. Вратата внезапно се отвори и одеялото, което обгръщаше голото й тяло, се свлече на пода.

Коул тихичко подсвирна. Устните му се разтеглиха в многозначителна усмивка, а погледът му заигра по формите й.

— Признавам, че това е нещо много по-хубаво от закуската, която смятах да приготвя.

Доминик усети как я заля гореща вълна, но не помръдна. Дори и от разстояние усещаше изгарящия му поглед. Очите му последователно възпламеняваха тялото й сантиметър по сантиметър, докато най-накрая тя усети, че започва да гори на клада. Доминик преглътна и се помъчи да успокои дишането си. От полуразтворените й устни се процеди лек стон. Ефектът му върху Коул бе мигновен. Цялото му същество бе обсебено единствено от гледката, която му се предлагаше. Той се наведе, за да опре пушката до стената, и ритна входната врата. Докато вървеше към нея, отказа да се съпротивлява на чувствата си или да спори със себе си. Ако сега не я вземеше в прегръдките си и не потушеше пулсиращата болка, Коул знаеше, че през целия ден щеше да се измъчва. Погледът му се прикова в спиращото дъха видение пред него. Очите й сякаш бяха станали още по-сини. Искрящите им зеници приличаха на диаманти, инкрустирани със сапфири. Разпусната й абаносова коса падаше на широки талази върху голите рамене и се спускаше чак до кръста. Коул си припомни милувките на устните и ръцете, с които бе обсипал гладката й сатенена кожа. Желанието го влудяваше.

— Притесня… — понечи да каже Доминик.

Поведението на Коул ясно издаваше намеренията му. Още преди да почувства допира му, тя бе повлечена от вихъра на желанието. Пое си дълбоко дъх и зачака целувката му. Тялото й се разтресе, а първичните инстинкти сграбчиха съзнанието й. Наведе глава назад и разтвори устните си, когато той застана до нея.

Коул я сграбчи в прегръдките си и диво я целуна. Тази сутрин нямаше намерение да се бави. През изминалата нощ достатъчно дълго се бе наслаждавал на всяка трапчинка от чувственото й тяло, като търпеливо се съобразяваше с плахата й неопитност. Той искаше да я научи на всички тънкости на любовното изкуство, да я извиси до най-високите върхове и да я накара да прекара една незабравима нощ. Сега, когато бе убеден, че целта му е постигната, той искаше да се ръководи единствено от лумналото в тялото му яростно желание. Дали тази припряност не бе предизвикана и от обезпокоителните неща, които бе видял навън? Но каквито и мисли да витаеха в главата му в този момент, той искаше само едно, и то бе да се люби с Доминик още веднъж, преди отново да тръгнат на път.

Доминик попадна в сладостен чувствен водовъртеж, когато усети как силните ръце на Коул я повдигат от земята. Устните им продължиха да си разменят страстни целувки. Доминик очакваше да я пренесат до леглото, но какво бе учудването й, когато Коул я положи на масата. Въпреки че продължаваше да се намира в капана на устните му, Доминик можа да предусети действията му. С едната си ръка той трескаво разкопча панталона си, а с другата нежно обхвана врата й, скрит под гъстите кичури коса.

Със замъглено съзнание Доминик се опитваше да се съсредоточи, за да отговори на целувките му, но мислите й се понесоха в друга насока. Смяташе, че през изминалата нощ бе успяла да научи всичко за любовта, защото се бяха любили във всички възможни позиции, които въображението й можеше да си представи. Сега обаче разбра, че бе сгрешила.

Коул се откъсна от устните й, за да си поеме дъх. Смътните копнежи за изкусителката, която държеше в ръцете си, се стопиха и всичките му сетива бяха погълнати от реалното й примамливо присъствие. Очите му потърсиха нейните, слабините му се пришпориха от желанието и той й отдаде сърцето си.

Докато тази сутрин се разхождаше навън, мислите му бяха насочени към нещата, към които се бе зарекъл никога да не връща, и се бе запитал дали заедно с Доминик имаха някакво бъдеще. Той се разкъсваше при мисълта, че в Даусън Сити имаше мъж, който й бе платил, за да отиде при него. В момент на лудост Коул дори бе решил да му върне парите обратно. Тогава Доминик щеше да бъде свободна от задълженията си на годеница. Но много скоро реалността надделя. Той си припомни, че бе останал без пукната стотинка и без производствени средства, за да припечели нещо. Предполагаше, че Доминик вече бе похарчила немалка част от изпратените й пари. После си спомни и друго: тя с нищо не му бе показала, че желае да се освободи от предстоящата й роля на съпруга.