Вероника Блейк - Доминик

— Пуста е от близо година, но изглежда доста солидна. — Коул знаеше, че дървените трупи бързо изгниваха заради влажния климат. Истинско щастие беше, че тази барака бе построена от големи трупи, които засега устояваха на плесента и влагата. Имаше и две малки прозорчета, покрити с парчета стъкло, но те бяха толкова мръсни, че трудно пропускаха светлина. Когато свикна с тъмнината, Коул се запъти към каменното огнище. До него се издигаше малка купчинка сухи дърва. Коул натрупа и своя наръч и подаде торбата си на Доминик.

— Вътре има завивки — каза той. Гласът му прозвуча твърде високо и леко затрепери. После се опита да успокои туптенето на сърцето си и коленичи, за да разпали огъня.

Доминик колебливо пристъпи напред и мълчаливо повдигна торбата. Хаотичните мисли, объркали главата й, я оставяха безмълвна. Тя се огледа, задържайки очи върху оскъдната покъщнина. В средата имаше една маса без столове, а до стената в дъното се открояваха контурите на легло. Краката й сами я поведоха към него. Тя спря, пусна торбата на Коул до краката си и пипнешком извади одеялата. После с треперещи ръце постла едното от тях върху коравия дюшек. Изранените й длани леко я наболяваха. Каза си, че трябва да потърси мехлема, но мислите й мигновено бяха отнесени от представата за нея и Коул, лежащи на леглото. Единствената й болка в настоящия момент идваше от факта, че се налагаше да чака, докато виденията се превърнеха в реалност.

Коул я чу да се приближава. Той положи неимоверни усилия да остане на място, докато тя оправяше леглото. Присъствието й близо до него отвличаше вниманието му и той все не успяваше да запали огъня. Тя коленичи и той усети лекото й дихание. След няколко неуспешни опита най-сетне той изтръгна чаканата искра от двете дървени пръчици.

— Сега ще се стоплим — каза той. Гласът му звучеше дрезгаво, а дишането му бе учестено. Той се изправи, после се наведе, хвана Доминик и я привлече към себе си. Телата им силно се притиснаха, сякаш се мъчеха да се слеят в едно. Мигновено потърси устните й. Огънят, който лумна в него, бе много по-ярък от всеки огън в истинско огнище. Той мислеше първо да вечерят, но сега най-малко от всичко се нуждаеха от храна.

Доминик не се учуди от действията му. Още докато се мъчеше с огъня, тя забеляза, че ръцете му трепереха. Усети учестеното му дишане и не можа да отрече, че през целия ден по тялото й преминаваха силните вълни на сподавяно желание. В мига, в който я докосна, за да я накара да се изправи, тя отново бе готова на всичко. Ръцете й се обвиха над врата му, а тялото й се притисна до неговото. Тя разтвори устни, за да срещне нетърпеливия му език. Желаеше го с всяка фибра на тялото си, а ръцете й галеха врата му и твърдите като скала мускули по раменете и широкия гръб. Устните и езиците им се сляха. Тя усети как ръцете му се мушнаха под дрехата й и започнаха да галят заоблените й гърди. Последвалите усещания накараха краката й да се подкосят като на току-що родено жребче.

Коул усети тръпнещото й тяло. Тръпката се пренесе и върху него. Той извика в съзнанието си предварителните си намерения за предстоящата нощ. Последвалото вълнение и нетърпение да ги осъществи имаше поразителен ефект. Коул отлепи устни от нейните, но телата им останаха слети. Той се вгледа в лицето й, озарено от слабата светлина на разгорелия се огън. Тя също го погледна изпод широкополата си шапка. Очите им безмълвно говореха и нашепваха любовни слова, които те не смееха на изрекат, и страстни излияния, на които и двамата не можеха да устоят.

— Този път ще го направя както трябва — прошепна Коул. Той вдигна шапката й и измъкна фуркетите от стегнатия й кок. Тежките коси се разляха по гърба й. Коул ги подхвана с една ръка и нежно ги преметна отпред през рамото й. После бавно прокара длан по гъстата плитка, докато стигна до връхчето на гърдата й.

Доминик леко простена и леко навлажни с език изпръхналите си устни.

— Не грешим ли този път? — попита тя. Останала без дъх, гласът й прозвуча едва доловимо.

Видът на влажните й устни се оказа гибелен за Коул. Той дълбоко въздъхна и поклати глава. В сивите му очи проблеснаха мимолетни искри.

— Страхувам се, че да.

Той огледа тясното помещение. Очите му паднаха върху леглото и той се усмихна.

— Тази нощ обаче ще изкупя всичките си грехове.

Той се върна към огъня и пъхна няколко по-дебел и цепеници. Те трябваше да горят дълго време и той можеше да мисли единствено за обещанието, дадено пред тази жена. Когато отново погледна към Доминик, изражението на лицето й накара сърцето му за забие още по-учестено. Този поглед му бе добре познат. Той отразяваше неговите желания и го накара да я притисне още по-силно.