Вероника Блейк - Доминик

Доминик не знаеше как да продължи по-нататък, след като също започна да го гали по най-интимните части. Тя знаеше, че трябваше да отвърне по някакъв начин на удоволствието, което той й бе доставил преди малко. Успя само да го стисне по-здраво с влажната си ръка, защото Коул простена и я блъсна назад. Тя така и не осъзна какво стана, защо почти веднага Коул смъкна чорапите й и изу големите ботуши.

Сантиметър по сантиметър очите му обходиха лицето и деликатните извивки на тялото й. Огънят хвърляше златисти отблясъци върху стегнатата млада плът. Коул почувства истинско преклонение пред красотата й. Погледна потъналите в сладостна нега сини очи. За миг, който му се стори цяла вечност, той остана неподвижен. Нощта едва започваше, а той си даде сметка, че бе постигнал много повече, отколкото очакваше.

Коул бързо свали и останалата част от дрехите си. За секунда застина над нея и й позволи да го огледа. Очите й горяха с див пламък. Влажните устни леко се отвориха, а дишането й се учести. Гърдите й трескаво се повдигаха и спадаха. Коул усети как мускулите му се напрегнаха и нещо в слабините му натежа. Той нежно разтвори бедрата й и се наведе над нея.

Замаяна от гледката на красивото му тяло, Доминик потръпна при допира на горещата му плът, когато той легна до нея. Той отново я целуна, като започна от устните и упорито слизаше все по-надолу чак до връхчетата на пръстите на краката. След това се върна обратно нагоре, за да спре на онова тайно място, което тя никога не си бе представяла, че може да бъде целувано. Ръцете му обгърнаха хълбоците й, наместиха я на нивото на устните му и езикът му сладостно започна да си проправя път в скритите тайни на женствеността й.

Доминик здраво стискаше главата му, а пръстите й се ровеха в гъстата му коса. Тя се извиваше, скимтеше и крещеше името му. Нашествието на ловкия му език я понесе по несънувани вълни на удоволствие. Когато почувства, че тялото й щеше да се пръсне на хиляди частички, той се отлепи и започна да я обсипва с целувки, докато стигна до устните. Доминик усети как се намести между бедрата й и опря ствола си в мястото, което допреди малко настойчиво бе ухажвал. Ръцете й инстинктивно обгърнаха раменете му и тя се изви, за да посрещне първия тласък.

Въпреки че усети готовността й, Коул искаше да събуди чувствеността й на още няколко места, преди да продължи по-нататък. Той опря копието си върху слабините й и започна нежно да обхожда с устни ухото и нежната кожа около него. Тя скимтеше и проронваше думи на френски, които той не разбираше, но които разпалваха огъня в душата му. Ръцете й се спуснаха към хълбоците му, а краката й се разтвориха още повече. Задръжките му се стопиха. Устните му трескаво потърсиха нейните и докато тя дълбоко си поемаше дъх, той яростно я задуши с целувка, отне поетия въздух и се вряза в тялото й.

Нощта се превърна в калейдоскоп от чувствени изпитания за всеки един от тях. Коул я любеше, без да спира. Издръжливостта и нестихващата му възбуда учудиха и самия него, защото досега не бе срещал жена, която да му въздейства толкова силно. Мисълта, че той е първият, който я въвежда в тайните на любовта, го зареди с нов прилив на сила. Желанието да научи всичко и да го приложи веднага на практика, го влудяваше от щастие.

В бараката бяха проникнали първите лъчи на новия ден, когато Коул и Доминик изчерпаха всичките си запаси от енергия. Заедно бяха достигнали до върховния апогей на усещанията. След това, вкопчени здраво един в друг, те бавно слязоха от висините на вълшебната страна, която бяха открили през тъмната нощ. Коул вече знаеше, че занапред животът му никога нямаше да бъде същият.

Още преди да отвори очи Доминик знаеше, че денят щеше да бъде прекрасен. И как би могло да бъде другояче след подобна нощ? Усмивката, която разцъфтя върху подпухналите й от целувки устни, бе външният израз на задоволството, обхванало сърцето й. Тя продължи да лежи още няколко минути със затворени очи, а в главата й преминаха отново сцените на миналото любовно единение. В барака беше топло и тя си представяше как нежните езичета на огъня лудуваха в огнището. Протегна инстинктивно ръка по дюшека. Пръстите й трескаво затърсиха тялото на Коул, но откриха, че мястото до нея бе празно.

Доминик отвори широко очи. Взираше се в празното легло, докато главата й се проясни, и едва тогава успя да се огледа наоколо.

— Коул? — извика тя и седна. Стаята бе осветена от златист лъч слънчева светлина, който се бе промъкнал през малките зацапани прозорчета. Огънят тлееше в огнището. Доминик леко се разтревожи.