Вероника Блейк - Доминик

— Аз… аз се връщам в лагера — промълви Доминик. Тя не посмя да погледне към Лутър. После тръгна надолу и имаше усещането, че около нея се стели мъгла. Страстта, събудена от целувките на Коул, я бе лишила от странични усещания. Въпреки че се стараеше да не гледа към двамата мъже, тя усещаше впитите в гърба й погледи. Ходеше унесена и на няколко пъти се препъна. В съзнанието й се въртеше една-единствена мисъл, и тя беше, че ако Лутър не се бе появил, тя щеше да изживее отново усещанията от предишната нощ. Това не я натъжи, а само я изпълни с ново и непреодолимо желание.

— Ах ти, дявол такъв! — ухили се Лутър. — Цялата нощ ли прекара тук с нея?

Коул раздразнено се обърна към него. Въпреки че двамата се познаваха отдавна, той съвсем не бе приятелски настроен. И тъй като счете, че въпросите на Лутър не заслужаваха отговор, предпочете да ги заобиколи.

— Реших, че ще бъде лудост, ако тръгнем всички заедно за Форт Юкон.

Лутър небрежно вдигна рамене.

— Да, но така ще стигнем по-бързо — каза той. Тази сутрин всички са решили отново да хленчат и да се оплакват. Половината вече са настинали. Не знам дали изобщо ще се справят с прехода, особено с тези техни дрехи. Ако аз взимах решенията, щях…

— Не — прекъсна го Коул. — Ти ще останеш при тях! — Той се питаше дали гласът му звучеше достатъчно убедително. Бе съставил свой собствен рискован план, но сега, когато гласно споделяше мислите си, и той самият не си вярваше: — Смятам да тръгна сам и по всяка вероятност ще взема и французойката със себе си.

Лутър учудено хлъцна.

— Сигурен ли си, Коул? — Той се приближи и впери очи в него. Както винаги, погледът му бе посрещнат с непроницаемо безразличие. — Искам да кажа, че тази нощ е било за тази нощ. Ако я вземеш със себе си, ще бъдеш с нея в продължение на седем дни и нощи! — Лутър спря, за да си поеме дъх, и продължи да гледа втренчено Коул. Мълчанието на приятеля му говореше повече от думите. — Имам чувството, че това е нещо повече от мимолетно увлечение.

— Не! — рязко отсече Коул. — Приятно ми е да съм с нея и това е всичко. — Лицето му пареше и почти го изгаряше.

— Но тя е наречена за един мъж от Даусън Сити — назидателно напомни Лутър.

— Знам.

— И той си е платил.

— Знам! — отвърна Коул. Той протегна ръцете си и драматично ги отпусна. — Знам, да го вземат дяволите! През цялото време мисля за това, но изобщо не ме интересува. — Той тръсна глава и погледна надолу. Когато отново вдигна очи към Лутър, по развълнуваното му лице се четеше голямо объркване. Той срещна погледа на приятеля си и за известно време и двамата запазиха мълчание.

— Признавам, че не ми е работата да се бъркам в тези неща — каза Лутър и после, канейки се да тръгва, добави: — Просто не искам отново да те гледам как страдаш.

— Това не е същото — възпротиви се Коул и когато Лутър недоверчиво го изгледа, добави: — Този път знам с какво се захващам. Различно е от това със Сузана. Щом пристигнем в Даусън Сити, ще сложа край на историята.

— Просто така?

— Да. — Коул тръгна напред и се опря с гърди до Лутър. — Май трябва да тръгвам колкото се може по-скоро — каза той и погледна небето. Облаците отново започваха да скриват слънцето. — Това време доста ще ни забави.

Лутър изсумтя, но потисна желанието си да изкаже някакво мнение. Не времето щеше да забави Коул. Но той прекрасно знаеше, че не може да въздейства на приятеля си, щом веднъж е решил какво да прави. Знаеше също така, че Коул се самозалъгва. Самият факт, че намеси името на Сузана, показваше, че сравнява чувствата си към Доминик Лавал с тези, които някога бе изпитвал към Сузана Роуланд. Той тръгна редом с Коул и вътрешно възнегодува, защото знаеше, че това увлечение щеше да донесе на приятеля му само неприятности.

Докато вървеше до него, Лутър се питаше дали трябваше да се опита да го откаже от намерението му да вземе със себе си Доминик. Скришом го погледна. По лицето на Коул се четеше напрегната решителност. Той погледна встрани, сякаш усети скрития поглед. Очите им се срещнаха, но Лутър замълча. Думите му нямаше да променят нищо, но той предусещаше, че пътуването на Коул до Форт Юкон щеше да има големи последствия за по-нататъшния му живот.

Доминик не попита Коул защо толкова държеше да го придружава по време на прехода до Форт Юкон. Мисълта, че в продължение на няколко дни щеше да бъде с него, бе твърде примамлива, за да се притеснява от мнението на останалите в лагера. Реакцията на жените, и още повече тази на екипажа, бе доста бурна. Всички бяха съгласни с твърдението, че бе по-разумно жените да останат в лагера, докато някой потърси помощ, и затова решението на Коул да си вземе спътничка озадачи всички.