Вероника Блейк - Доминик

— Останалите сигурно започват да се събуждат — рязко каза той. — Най-добре е да се върнем в лагера. — Той се обърна и спря, защото не знаеше какво да прави с обзелите го чувства. Току-що бе признал пред себе си, че е влюбен, а любовта беше нещо, за което не се чувстваше подготвен. А ето че сега трябваше да подтика и новото усещане на гняв и ревност.

Докато гледаше гърба му, Доминик се разкъсваше от противоречиви чувства. Тя знаеше, че споменаването на сватбата й бе предизвикано от рязката промяна в държането му. Искаше да се приближи до него и да му каже, че може би съдбата я бе съхранила именно за него. Защото точно сега изобщо не можеше да си представи живота си с Джек Скрогинс или с който и да е друг мъж, с изключение на Коул. И въпреки това продължаваше да мълчи. А тъй като и Коул не казваше нищо, тя можеше да си прави заключения сама за себе си. Съдейки по развоя на събитията, тя си помисли, че той вече не искаше да има нищо общо с нея.

Неочаквано Коул рязко се обърна. Доминик задиша учестено. Инстинктивно насочи поглед към лицето му. Изражението му бе непроницаемо, но някъде дълбоко в очите му проблясваха искрици на странна смесица от желание и още нещо… нещо разрушително. Дали не беше ярост? Не можеше да си обясни, но усети, че колкото повече го гледа, толкова повече в тялото й се събужда едно непознато за нея чувство. Трепереше, а краката й започнаха да се подкосяват. В слабините й се надигна сладострастна болка, която запулсира по цялото й тяло.

Огънят, който се бе разгорял в нея, бе така очевиден, че Коул не можа да се възпре. Той се втурна напред и я сграбчи в прегръдките си. Доближи лицето си до нейното и видя как очите й се затвориха, а устните й леко се разтвориха в очакване на целувката му. Желанието, което той не пожела да отрече, отново се събуди. Устните им се сляха. Езикът му се плъзна в устата й, потърси нейния и двата се заогъваха като в еротичен танц.

За известно време, което й се стори цяла вечност, но всъщност бе твърде кратко, Доминик се наслаждаваше на дръзката целувка. Никакви разумни доводи не можеха вече да я накарат да се въздържи от това, което щяха да направят отново. Тя обви ръце около врата му и се повдигна на пръсти. Той здраво я притискаше в кръста. Доминик се питаше как е живяла досега, без да познава този мъж. В него нямаше нещо, което да не възбужда женския й усет: мирис на истински мъж, високо и мускулесто тяло, и устни, разтеглени в небрежна усмивка. Очите му, които искряха като разтопено сребро, и дори дългият прав белег, който разсичаше лицето му, я възбуждаха до краен предел. Доминик плъзна пръстите си по врата му и ги вплете в тъмните кичури коса, стелещи се над яката на дрехата му. Дланите продължаваха да я наболяват, но вече никаква болка не можеше да я накара да се откъсне от него.

Коул се опита да се отлепи, за да си поеме дъх. През разредените дъждовни облаци, останали от предния ден, се подаде краят на слънцето и лъчите му срамежливо си проправиха път през клоните на високите борове. Коул разглеждаше нежното лице на Доминик, обляно от ярката светлина. Никак не бе разочарован. В резултат на целувките от предишната нощ и сега устните й бяха подпухнали и леко зачервени. Горната едва забележимо трепереше. Връхчетата на дългите й тъмни мигли почти изцяло скриваха очите й под тежкото си було. Дишаше учестено, а бледите й бузи леко розовееха. Слабините на Коул се стегнаха. Той отново искаше да я люби, и то тук и сега.

— Коул? О! Мислех, че си сам — заекна Лутър. Очите му последователно се спряха върху приятеля му и Доминик. За миг той демонстрира учудване, но когато вниманието му бе привлечено от развълнувания вид на момичето, устните му се разтеглиха в лукава усмивка. Лутър си каза, че вкусът на Коул към жените си оставаше все така непроменен. И най-странното бе, че независимо от ситуацията или необичайните условия, около него винаги се навъртаха винаги и само френски проститутки. Той погледна към Коул. Леката му усмивка стана още по-широка, защото по всичко личеше, че капитанът беше още по-смутен от момичето. — Исках само да ти кажа, че жените се събудиха и можем да тръгнем веднага щом наредиш. — Той отново се усмихна и добави: — Съжалявам, ако съм ви прекъснал. — После многозначително повдигна вежди и намигна на Коул.

Той се отдели от Доминик и се запита дали и неговото лице пламтеше като на момичето. Появата на Лутър само засили още повече любовния му копнеж.

Понечи да каже нещо, но не можа да намери думи. Имаше чувството, че изобщо не бе чул изявлението на помощника си.