Вероника Блейк - Доминик

Ръката на Коул продължи да шари под роклята и се плъзна нагоре по гладкия стегнат корем. Вещите му пръсти си проправиха път между здраво стиснатите бедра и стигнаха до малката жарава. Без да обръща внимание на упорития й отказ да разтвори краката си, Коул проникна в нея с два пръста. Той чу как момичето изненадано простена. През главата му премина бегло чувство на съмнение, но нуждата, която изпитваше, бе по-силна и надделя над размислите върху необичайното й поведение.

Съзнанието на Доминик също се раздираше от противоречиви чувства, които постепенно биваха притъпявани от вълната нови и непознати усещания. Тя имаше усещането, че по вените й потече разтопено сребро. Студът изчезна. Всеки допир на мъжа покачваше топлината в нея до точката на кипене. Само една малка част от съзнанието й искаше той да престане. Тя се питаше дали няма да заприлича на майка си, ако го оставеше да продължи, но после си каза, че това бе нещо съвсем различно. Тя нямаше нищо общо с майка си и освен това не желаеше той да спира. Когато пръстите му проникнаха в най-съкровената й част, тя бе шокирана. Но сега, когато те продължаваха нежно да я масажират и да я галят отвътре, тя изпитваше силното желание да изкрещи от удоволствие. Изобщо не искаше да спира и съвсем съзнателно разтвори скованите си бедра.

Коул побърза да се намести между тях. Той продължаваше да я целува и гали с опитни ръце. Държанието й отново го учуди. Не приличаше на останалите проститутки, с които бе спал, и явно не знаеше как да отвърне на жестовете му. Коул обаче нямаше време за излишни анализи. Единствената му цел за момента бе да се освободи от изгарящото го напрежение в слабините. Той извади пръстите си от влажната й пещера, за да свали колана и разкопчае панталона си. Докато изуваше крачолите, забеляза, че Доминик бе притихнала така, че дори не се чуваше да диша. Мракът скриваше лицето й, а Коул страстно желаеше да може да го вижда. Обаче си каза, че можеше да мине и без да гледа замечтаните й очи и стегнатите, заоблени форми. И двамата трябваше само взаимно да се облекчат. Коул се убеждаваше, че ако често си казваше това, най-накрая щеше да повярва, че е така. Тогава всички тези необясними чувства, които се мъчеха да пробият хладната броня около сърцето му, щяха да изчезнат.

Доминик не си даваше сметка, че бе затаила дъх. Тя обаче ясно усещаше твърдото копие на мъжествеността на капитан Хоукинс, което се опираше в корема й. Тя не можеше повече да отрича факта, че сега той щеше да я люби, и то точно в тази мрачна и студена гора. Всичко това я накара да помисли, че бе обзета от лудост. Нямаше никакво време за връщане назад, защото Коул постепенно сваляше всички прегради. Коленете му принудиха бедрата й да се разтворят още повече. Тя изпита силен шок при мисълта, че вече не бе защитена от дрехите. Твърдостта, която преди малко бе усетила върху корема си, сега бавно и настоятелно започваше да си проправя път навътре в нея. Въпреки студа разголената й плът пламтеше като жарава.

Доминик бе обхваната от необяснима паника. Тя знаеше, че времето напредваше, и се бе отказала да разсъждава. Страстно желаеше този мъж, но й се струваше, че условията за това бяха ужасни. Просната на студената земя, със запретната пола и смъкнати надолу чорапи, тя имаше чувството, че изглежда като животно. Не, това не трябваше да става така. Тя отвори уста, за да му обясни и да го накара да разбере защо не може да продължава така. Но от нея можа да се откъсне само един приглушен вик, когато със следващия тласък той изненадващо се вряза в нея.

Коул усети стегнатия проход, когато се опита да влезе в утробата й, но бе повече от зашеметен, когато осъзна, че бе разкъсал бариерата на невинността й. Пронизителния й вик и осъзнаването на цената на това, което току-що бе отнел, прободоха сърцето му. В главата му нахлуха рояк въпроси, но той така и не можа да им отговори. В продължение на няколко минути остана да лежи неподвижно върху нея, заровен в дълбините й. Мисълта, че тя беше девствена, го бе хвърлила в дълбоко объркване. А той бе толкова сигурен, че тя е само една проститутка. Фактът, че се бе излъгал по отношение на нея, го изпълни с чувство на огромна вина и засили още повече предишното му първично желание. Все още не намираше думи, но знаеше, че бе длъжен да заличи погрешното си мнение за нея. По-късно щеше да й се извини. Но сега трябваше да й докаже нещо… да й докаже, че никога повече нямаше да й причинява болка.

Коул се задвижи в нея с плавни движения. Той усети как тялото й се отпусна и нежните му действия събудиха в нея притихналите желания. Устните му отново потърсиха нейните. Тя яростно го целуна и той усети, че бузите й бяха мокри. Коул вдигна ръка и с върховете на пръстите проследи горещите поточета на сълзите. Цялото му същество бе обхванато от необяснима нежност. Когато се любеше с други жени, той никога не ги бе виждал да плачат, както и никога не бе усещал толкова силна привързаност. Неспособен да се контролира повече, Коул проникна още по-дълбоко. Той отново чу тихия й стон, но този път причинен от екстаз, а не от болка. Стори му се, че я чу да мълви „Monsieur…“ но не беше сигурен дали не си въобразяваше.