Вероника Блейк - Доминик

— Няма нужда.

Мракът й пречеше да види изражението на лицето му, но Доминик усети, че резкият му тон се смекчи. Желаеше да му каже и други неща, но думите заседнаха в гърлото й. Във въздуха увисна неловко мълчание.

— Изглежда, трябва да се връщам обратно — тихо промълви тя. Нежните искри и скритите чувства, които смяташе, че бе видяла в погледа му по-рано, явно бяха плод на въображението й. — Съжалявам, че ви обезпокоих.

Тя се обърна и се накани да си върви. Коул бе обзет от дълго потискан прилив на нежност, едно чувство, което той всячески се опитваше да угаси.

— Почакайте! — извика той.

Тя моментално се закова на място.

Коул мислено се наруга, защото прояви неблагоразумието да проговори, преди да е обмислил действията си. Тя се обърна и го погледна. Капитанът видя, че дори и сега, в почти непрогледния мрак, очите й блестяха като диаманти. Очертанията на нежното й лице леко се откроиха, когато тя се приближи. С всяка следваща стъпка образът й придобиваше все по-ясни очертания. Коул бе неспособен да погледне встрани. Очите му се заковаха върху ефирния й силует, сякаш никога досега не бяха виждали нещо по-красиво. Дори и след изпитанията на тежкия ден, красотата й бе неоспорима. Черната й разпусната и разпиляна по раменете коса бе в пълна хармония с тъмния фон на гората. Тъмните кичури подчертаваха в изящната си рамка бледата кожа на лицето й. Пръстите на Коул изгаряха от желание да погалят нежните бузи, гладките коси и устните…

— Monsieur!

Коул преглътна с мъка. Гласът й бе толкова нежен. Monsieur. Сузана го наричаше monsieur. Коул се помъчи да си напомни, че тази жена бе само една проститутка. Една красива френска проститутка. А той се нуждаеше от нея, защото бе имал тежък ден, защото в съзнанието му изникна забравеното желание, защото тя стоеше тук, пред него, и защото беше дяволски красива. Обзет от вихъра на тези мисли, Коул пристъпи напред, пъхна едната си ръка под врата й, с другата обхвана тънката й талия и мощно я придърпа към напрегнатото си тяло. Тази проява на сила се оказа ненужна, защото тя се поддаде без борба. Устните му трескаво се спуснаха надолу и срещнаха нейните. Коул бе обхванат от естествените си инстинкти и нищо в момента не можеше да го спре.

Целувката бе последното нещо, което Доминик очакваше от този мъж. Ненадейната му реакция я смути и дори уплаши. За част от секундата си помисли, че трябва да се отскубне и да избяга надалеч. Въпреки това усещането от допира на устните му я зашемети и я направи напълно безпомощна пред всичките му действия. Осъзна, че не иска да бяга. Цялото й същество желаеше да остане в прегръдките му, да бъде целувана още и още, а чудесното усещане, разляло се по тялото й, никога да не свършва.

Устните му очакваха отговор, който прерасна в нетърпение. Доминик разбра. След целия преживян ужас и трудностите на несигурното им бъдеще тя също изпита трескавото желание да разбере какво е това да обичаш и да бъдеш обичан, и без колебание отвърна на целувката му. Ръцете й се вдигнаха и обгърнаха врата му. Устните и телата им се сляха. Доминик усети как я обгърна топла вълна на сигурност и доверие. От страха и болките не остана и следа. Тя се притисна до него и сърцето й учестено заби. Дали и той чуваше силното му туптене, питаше се тя? Дали целувката й бе предизвикала и у него същите силни и прекрасни чувства?

Ако не смяташе годините, прекарани със Сузана, Коул никога не се бе лишавал от удоволствието да общува с жени. Не бяха редки случаите, когато бе търсил жена, за да задоволява страстите си, без да бъде принуден да влага чувства. Това бяха все жени като Доминик Лавал. Единственото нещо, на което държеше, бе те да са французойки и, разбира се, проститутки. Докато продължаваше яростно да целува жената пред себе си, Коул осъзна, че действията му не бяха продиктувани единствено от сексуалния инстинкт. Той се усети, че търси в нея и някаква по-силна близост и топлота. Но това бяха чувства, водещи към затруднения, които Коул не желаеше да провокира.

Доминик отвори широко уста, за да си поеме въздух, когато най-накрая устните на капитана се отлепиха от нейните. Той леко се отдръпна, но продължи да я държи за талията. Свободната му ръка се промуши през разпилените й коси, подхвана тила й и леко наклони главата й назад. Коул отпрати далеч обърканите мисли, нахлули преди малко в главата му. Той се помъчи да си припомни ролята на тази жена и това, че тя бе свикнала да доставя удоволствие на мъжа, без да иска някакви чувства в замяна. Защо да не се възползва от услугите й тази нощ? Устните му отново се впиха в голата й шия. От устата на Доминик се отрони лек стон, когато тя усети огнения му дъх.