Вероника Блейк - Доминик

Бяха я целували и преди, но нито един мъж не бе получил повече от една насилствена целувка, защото Доминик бързаше да избяга. Докато работеше като прислужница, също не й липсваха целувки. Господарите, чиито красиви къщи почистваше, често се опитваха да я съблазняват, когато жените им излизаха. Но в опитите си да я примамят в леглото и те се сблъскваха със същата реакция, както и останалите похотливи мъже. И въпреки това никога досега Доминик не беше целувана по този начин.

Тя често си казваше, че веднага ще разбере кога е попаднала на истинския мъж и на правилния момент. Докато капитан Хоукинс продължаваше нежната си атака, Доминик се убеди, че нищо досега не е било толкова истинско.

Тя се отпусна и леко наклони глава, за да отговори на изгарящите целувки. Разумът постепенно напусна съзнанието й. Имаше чувството, че полита и се понася все по-нагоре и по-нагоре. Под стомаха й пламна жарава, която бавно обхвана цялото й тяло. Коленете й потрепериха и тя се вкопчи в Коул като метал, привлечен от силен магнит.

Пълното й отдаване беше очевидно. Коул усети как краката й се подкосиха от целувките му. Той здраво я притисна и устните му отново потърсиха нейните. Кратката им раздяла ги бе поохладила, но дълбоките му целувки отново ги възпламениха. Тялото й тръпнеше. Изведнъж външният свят нахлу в разгарялата се помежду им страст. Нощта бе студена и влажна, и те вероятно щяха да измръзнат, ако не стояха близо до огъня. Тя се сгуши в него и Коул забрави за студа. Щяха да се топлят взаимно. Освен това той носеше и одеяло, което се въргаляше в калта до краката му.

Коул се откъсна от устните на Доминик и нетърпеливо изръмжа:

— Жено, имам силното желание да направя нещо много повече от това да те целувам, но точно сега трябва да бъдем много внимателни. — Тя продължаваше да се притиска в него и дишаше учестено, все още обхваната от страст. Коул усети как желанието нахлу в слабините му. — По дяволите вниманието! — промълви той.

Воден от все по-силната си нужда, Коул започна да влачи Доминик навътре в тъмната гора. Той спря едва когато стана толкова тъмно, че трудно можеха да се различат стволовете на дърветата.

— Monsieur! Трябва да ви кажа нещо — промълви Доминик, когато и двамата спряха. Гласът й звучеше дрезгаво. Тя отново потрепери. Тъй като бе израснала по бордеите, тя беше добре осведомена по въпросите на секса. Сега обаче, когато бе готова да се отдаде на мъжа до нея, тя осъзна, че ужасно се страхуваше. Ето защо тя искаше Коул на всяка цена да разбере, че той щеше да бъде първият й любовник.

Отговорът на Коул, който я накара да легне на студената земя, се изрази в леко изръмжаване. Тук, под дърветата, имаше достатъчно суха шума, която щеше да замести дюшека. Коул отново усети тръпките й. В реда на нещата си беше да се помъчи да запали огън. Но тази жена така го беше разпалила, че нищо повече не го интересуваше. Откога стоеше без жена? Той се помъчи да си спомни и се сети, че преди две седмици в Сиатъл бе открил една красива, малка френска проститутка.

— И-исках само да знаете, че… — промълви Доминик и се отпусна по гръб, докато той лягаше до нея! Земята под гърба й беше корава и студена, а мракът падаше отгоре й като тежка завеса. Въпреки че лицето на капитана бе едва на няколко инча от нейното, тя почти не го виждаше. По тялото й премина поредната тръпка.

— Сега ще те стопля — дрезгаво проточи той и протегна ръце в тъмнината, за да я открие.

— Не, не става дума за това. — Гласът й трепереше, но не от студ. — Вие трябва да разберете, че аз не съм такава, за каквато ме мислите. — Тя се помъчи да намери точните думи, но в главата й бушуваха толкова противоречиви мисли, породени от замайващите нови усещания по тялото й, че тя едва успя да каже: — Аз не съм пр…

Той пресече думите й. Мракът не му попречи да намери отново устните й с една обезоръжаваща целувка. Той не обърна никакво внимание на това, което се опитваше да му каже. Почти всяка проститутка, с която бе спал, се мъчеше да оправдае поведението си. Коул се бе наслушал на извинения и тъжни истории. Освен това действията й говореха много повече от думите. Той се питаше дали по земята имаше жена, която да не се опитва да запази честта си и да не повдига полата си в същото време. Но, каза си той, това няма никакво значение. Сега той трябваше само да забрави терзанията си от днешната трагедия, та дори и само за миг. Жената до него щеше да направи това.

Той разкопча дъждобрана й и ръката му се плъзна към издутината на гърдите й. Тялото й бе напрегнато. Връхчетата им се очертаха под тънката материя на роклята. Коул полудя от внезапен див и примитивен инстинкт. Той знаеше колко храбра можеше да бъде Доминик, но сега, като я гледаше толкова смирена и свенлива, си помисли, че не можеше да се върне назад. Леко я бутна да легне на студената земя. После бавно плъзна ръка и подхвана края на полата. Бедрата й бяха хладни. Ръцете му налучкаха правилния път и се спряха едва когато стигнаха до бельото. Ловките пръсти разкопчаха коланчето на гащичките. Тялото й продължаваше да бъде напрегнато, но той не срещна никаква съпротива, докато издърпа бельото изпод ханша, а после го изхлузи през краката.