Вероника Блейк - Доминик

— Да си призная, учуден съм — провлачено каза Лутър, дъвчейки парче говежда пастърма. Свежо избръснатото му лице над гъстата брада се бе зачервило и не се различаваше особено от изпръхналата и напукана кожа на лицата на останалите пътници на злополучната „Лейди Сузана“. Вълнената шапка, която той носеше ниско нахлупена на челото си, скриваше русите му къдри. — Изобщо не смятах, че тези момичета могат да се справят с цялата тази бъркотия. Но ти ги видя как като същински трапери се придвижиха по въжетата. Ами да. Още не мога да проумея как успяха.

Коул само вдигна рамене. Той също смяташе, че всички те бяха само едни безволеви същества, и бе не по-малко учуден от Лутър, когато видя как бързо се организираха. След като събраха достатъчно дърва и запалиха огньове, те се погрижиха и да се приведат в приличен вид. Малко по-нагоре по реката откриха място, където тинята не бе надделяла над водата. След като криво-ляво се измиха при тези доста необичайни условия, те се навечеряха с парчета пастърма и пиха кафе. Измити и нахранени, те вече лежаха върху постелята от изсушени на огъня клони, които доста успешно ги предпазваха от студената и мокра земя.

Коул бе видял как французойката и едрата жена с южняшкия акцент бяха подели инициативата. Смелостта на момичето го порази. Той не се учуди обаче от изявлението й, че е била принудена винаги сама да се грижи за себе си. Още от самото начало, когато погледът му бе потънал в безбрежните й сини очи, той усети, че тя не беше съвсем като другите. Бе надарена с вътрешна сила, чужда на повечето жени от нейната професия. Коул беше убеден, че повечето жени, които започваха да се занимават с проституция, го правеха от чист мързел. Вярно беше, че женитбата им осигуряваше почтеност, но животът на омъжената жена преминаваше погълнат от ежедневието на нелеката домакинска работа. Той знаеше, че всяко правило имаше и своите изключения. Според него малко бяха жените, които намираха други начини да се справят с живота или си даваха сметка, че не биха могли винаги да водят живот, отдаден на порока. Въпреки това французойката не се вписваше в нито една от тези категории. И тъй като Коул, с упоритите си предразсъдъци, бе решил, че тя трябва да бъде категоризирана някъде, изобщо не му дойде на ум идеята, че бе на погрешен път.

Без да задълбава в причините, които я бяха подтикнали да се превърне в „паднала жена“, Коул почувства, че смелостта й продължаваше да го впечатлява. Когато я бе завързал за въжето и я блъсна зад перилата в обятията на гъстата мъгла, той очакваше тя да изпадне в ужас и да започне да го умолява през сълзи да я пренесе до брега, както бяха реагирали повечето жени. Вместо това тя увисна на въжето и с големи усилия си проправи път през тъмнината до брега. Колкото повече си мислеше за нея, толкова повече изпадаше в недоумение.

Доминик, произнасяше наум Коул. Бе чул, че останалите я наричат с това име, и го намираше за много хубаво и напълно съответстващо на жена с нейната красота. Една толкова силна и красива жена… Интересът му към нея нарастваше с всяка изминала секунда. Защо тази млада жена, надарена с толкова добри качества, се бе продала на един непознат стар глупак и доброволно се бе обрекла на мъчителния живот в скования от студ Юкон, питаше се той.

Коул се наведе напред и потърка ръцете си над огъня. Импровизираният лагер бе притихнал. Тишината се нарушаваше единствено от прашенето на съчките в огньовете. Той беше уморен до смърт, но дори в това състояние не можеше да заспи. Преди това, заедно с още няколко души от екипажа, Коул бе направил няколко прехода до кораба, за да спасят каквото могат от складираните провизии. В трюма имаше доста стока — коне, добитък и няколко кози. Животните бяха пуснати на свобода, за де спасяват сами, ако могат. Досега нито едно от тях не бе забелязано на сушата и по всяка вероятност всички вече бяха погълнати от тинята. При едно от поредните прехвърляния „Лейди Сузана“ затъна още по-дълбоко и мъжете се видяха принудени да прекратят спасителните операции. В момента корабът бе полегнал на една страна, като по-голямата част от него се намираше под гъстата кал. Всички надежди за измъкването на кораба и стоката в него бяха загубени, когато се видя колко здрава бе хватката на придошлата тиня. С изключение на малкото провизии, които успяха да пренесат, останалата част от товара бе безвъзвратно потънала. Загубата щеше да се отрази и на жителите на Даусън Сити. „Лейди Сузана“, както и другите по-големи кораби, отплавали от Сейнт Майкъл, бяха натоварени със стока и храни за миньорското селище. По реката не се виждаха други кораби, и по всяка вероятност те също бяха затънали в тинестото дъно. На фона на настъпващата зима, населението на града бе изправено пред реалната опасност да преживее студа без необходимите количества храна и други елементарни удобства.