Вероника Блейк - Доминик

Доминик не каза нищо, въпреки че не можеше да си представи за какво можеха да говорят. Плахо му подаде ръка и той грубо я изправи на крака. Твърдото й намерение да не му показва слабостта си я накара да сдържи избликналите сълзи от болката, която проряза изранената й длан. Трескаво премисляше какво можеше да й каже. Нямаше съмнение, че в момента той тържествуваше, че се е оказал прав в предположенията си.

Тя заситни до него и скоро лагерът се скри от погледите им. Водеше я към мястото, където се бяха любили през нощта. Покрай стволовете на големите дървета струеше сивкава светлина, която придаваше тайнствено очарование на гъстата гора. На места широките, подгизнали клони на дърветата опираха почти до земята. Там, където не достигаше слънчева светлина, се белееше тънък скреж. Очите на Доминик изучаваха влажната земя, търсейки следи от среднощната им авантюра, и за свое голямо облекчение не откри нищо.

— Защо не ме предупреди?

Настоятелният глас на Коул прекъсна самосъжалението, в което бе потънала Доминик. Тя го погледна. Въпросът му я обърка. Той продължаваше да я стиска за ръката, но парещата болка в дланта бе станала непоносима.

— Ръката ми, monsieur. Причинявате ми болка — успя да промълви тя.

По лицето на Коул премина учудване. Той сведе глава, отслаби хватката си и обърна ръката й в своята. Гледката го накара тихо да простене. Нямаше нужда да я пита какво се бе случило с ръцете й. Тъй като по време на евакуацията от парахода никоя от жените не носеше ръкавици, ръцете им бяха жестоко ожулени. Лутър им бе дал мехлем, за да облекчат болките си за през нощта. Коул и останалите мъже бяха с ръкавици, когато се придвижваха по въжето, и затова той не знаеше за сериозността на раните по ръцете на жените.

— Не е чак толкова зле — каза Доминик, когато Коул прекалено дълго взе да разглежда дланта й. — В сравнение с други неща бих казала, че изобщо не ме боли.

Намекът бе твърде прозрачен. Коул отново я прониза с поглед.

— Защо не ми каза, че никога досега не си лягала с мъж?

Тя наведе глава, а по лицето й премина гореща вълна. Той продължаваше да я държи за ръката, като нежно я галеше. Пламналите й бузи не бяха нищо в сравнение с огъня, който забушува в тялото й от нежните му докосвания.

— Има ли някакво значение? — прошепна тя и повдигна глава. После се вгледа в сивите дълбини на очите му.

— Да — гальовно отвърна той и отново си помисли, че я желае. — Всичко щеше да бъде много по-различно, ако знаех. — Той пусна ръката й и се почеса по бузата. — Нямаше да съм толкова нетърпелив и щях да подходя много по-нежно. Когато една жена се люби за пръв път, е нужно много повече внимание.

Тонът, с който говореше, и най-вече думите му озадачиха Доминик.

— Вие бяхте толкова убеден, че аз съм… — заекна тя, неспособна да продължи.

Коул вдигна рамене и се помъчи да изглежда безразличен.

— Сгреших.

— Прощавам ви, Monsieur.

Monsieur. Той обожаваше това обръщение, но искаше нежният й глас да произнесе и името му.

— Коул — каза той.

— Коул?

— Името ми. Така се казвам.

— Коул — по-твърдо повтори тя и тайничко се обнадежди, че нещата не бяха чак толкова зле.

Той остана доволен. Начинът, по който леко акцентираният й глас произнасяше името му, прозвуча почти като ласка за слуха му.

— Но се съмнявам, че някога ще мога да си простя, Коул — добави тя. Отново й се доплака и ъгълчетата на очите я засмъдяха.

— Но защо? Затова, че си жена и имаш нормални желания ли? — Обърканият й вид го караше да я закриля. Не можеше да остане безразличен към бурята от обзели го чувства. Изглежда, вече смътно си спомняше какво беше това да е влюбен. Сърцето му започна учестено да бие. Разумът му отказваше да разбере защо пак започваше да се отдава на нежни чувства, на които смяташе, че вече е неспособен.

Доминик си пое дълбоко дъх и затвори очи. Как да го накара да разбере нещо, което и тя самата не разбираше?

— До миналата нощ — започна тя — живеех с убеждението, че това трябва да се случи по време на първата ми брачна нощ, и затова се пазех чиста за мъжа, който щеше да ми стане съпруг.

Думите й бяха последвани от мъчителна тишина. За първи път, откакто се бяха отдали един на друг, те си спомниха за причината, която бе довела до срещата им, и за другия мъж, който очакваше Доминик в Даусън Сити.

Коул престана да милва лицето й и отпусна ръце. Очите му, които допреди малко бяха замъглени от желание, станаха студени и безразлични. По тялото на Доминик премина студена тръпка, докато гледаше внезапното му преобразяване. Той присви стоманените си очи и отвърна глава от нея.