Вероника Блейк - Доминик

— След Сузана, аз се заклех, че няма да се оставя друга жена да ме притежава и ако някога се влюбя, аз ще бъда този, който ще осигури нещата финансово — той сви рамене, продължавайки: — Ти искаш брак, дом и семейство — всички тези неща, които аз не можех да ти дам.

— Защо тогава реши да се върнеш в Даусън Сити? — попита тя, опитвайки се да изглежда равнодушна. Гласът й обаче издаваше болката и страха, които изпитваше.

Коул погледна встрани, докато тя отпусна ръце в скута си. Никога друг път той не бе раз гол вал душата си пред някоя жена така, както го правеше сега. Почувства се изтощен и победен от чувствата, които бушуваха в него. Погледът му се върна към лицето й. В очите й той виждаше същата тревога, която той самият изпитваше. Знаеше колко много Доминик искаше да води почтен живот и да има всички онези неща, за които му бе говорила. Но той имаше само едно нещо, което можеше да й предложи.

— Върнах се, защото те обичам — каза той.

Те се гледаха в очите една минута, която изглеждаше като вечност. Доминик продължаваше да си казва, че любовта му бе всичко, от което се нуждаеше, че тя бе достатъчна. Но чувството за празнота разбиваше сърцето й… чувство, подобно на онова, което бе изпитала, когато бе изгубила тяхното дете. Нямаше друг избор, освен да приеме тази загуба, но се питаше дали можеше да се откаже и от всички останали свои мечти.

През следващите няколко дни на Доминик й се струваше, че тя самата бе станала за Коул онова, когато той някога бе представлявал за Сузана Роуланд. Доминик установи обаче, че ролята на негова наложница съвсем не й бе неприятна. Времето бе лошо и Берингово море ставаше все по-опасно за корабите. Лоцманът на кораба трябваше да съсредоточи цялото си внимание, за да може да избегне огромните айсберги, които се виждаха по цялата водна повърхност. Постоянното люлеене на кораба и плискането на вълните в бордовете му всяваха страх у Доминик. Тя отказваше да напусне каютата на Коул, защото това бе единственото място, където се чувстваше поне донякъде в безопасност. Той излизаше само когато чувстваше, че това бе абсолютно необходимо, и се връщаше веднага щом бе възможно. Отново и отново те се отдаваха на любовта си — понякога по цели часове. Доминик се учудваше как тази дейност никога не омръзваше нито на нея, нито на него. Безпокоеше я фактът, че самата тя много често бе инициаторът за това. Неведнъж Коул се бе връщал в каютата с поднос, пълен с храна, но Доминик го бе подтиквала да пренебрегне храната и да обърне внимание на това, което тя му предлагаше. Изглежда, в нещо поне винаги щеше да върви по стъпките на майка си, си мислеше тя.

— Ще бъдем в Даусън късно следобед — каза Коул, натъпквайки края на ризата в панталоните си. Той погледна към леглото, където още си почиваше Доминик. Розовият ореол на тяхното неотдавнашно любене сякаш още витаеше над лицето и тялото й. Когато забеляза погледът му да се плъзва по хълмчетата на гърдите й, а след това и по-надолу, Доминик стана стеснителна и се скри под одеялото до шия.

— Няма да напускам кораба — каза тя твърдо. Брадичката й стърчеше упорито над одеялото. Видя въпросителния му поглед, но се надяваше, че той нямаше да продължи да я разпитва за причините на нежеланието й да слезе на брега. Даже и вероятността да попадне на Джек Скрогинс да бе малка, тя не искаше да рискува. Не искаше да вижда и майка си, след като бяха изказали чувствата си една към друга на сбогуване, когато бе тръгнала с „Екселсиор“ преди няколко дни. Ади, напротив, бе човекът, когото би се радвала да види. Копнееше да й каже какво се бе случило за краткото време, откакто бе напуснала Даусън. Знаеше, че Ади щеше да се изненада, като научи, че отново е в Даусън Сити — заедно с Коул. Но в момента Ади и Франк трябваше да са напуснали Даусън и да са вече на парцела си. Твърде много време щеше да й отнеме пътуването до Елдорадо Крийк и това щеше да увеличи вероятността да срещне Джек. Доминик се бе примирила с факта, че нямаше да може да види Ади при това пътуване.

— Ще те заведа на вечеря във „Феървю“ и ще ти поръчам най-големия стек, който сервират там — каза — Коул със закачлив тон. — Можем да останем там през нощта — дяволита усмивка се появи на устните му. Сребристи искри проблясваха в сивите му очи. — Там има вани, които са достатъчно големи за двама, и…

— Знам — прекъсна го Доминик. — Била съм във „Феървю“ — добави сухо тя. — Нали каза, че мога да не напускам кораба.