Вероника Блейк - Доминик

— Същата вечер, когато тя очакваше посещението на приятеля си — продължи той саркастично, — аз отидох на пристана, за да се сбогувам с Лутър. Корабът, на който го бяха наели, тръгваше следващата сутрин. Това бе дяволски трудно нещо — да кажа сбогом на Лутър. Бяхме работили заедно вече няколко години. Но независимо от това аз побързах да си тръгна, защото нямах търпение да се върна при Сузана. Тя обаче съвсем не ме очакваше с нетърпение.

Доминик го слушаше с все по-голямо учудване. Във въображението си се опитваше да изгради образа на този странен Коул, за който той й говореше — който се бе оставил една жена да управлява всяко негово действие.

— Когато се върнах в лятната къща на Сузана, я заварих да забавлява височайшия си гост по единствения начин, по който тя умееше. Мисля, че бях доста разярен и извиках Негово височество да излезе от леглото, което считах за мое, и да се бие с мен на дуел. Той отказа. Дрехите му бяха хвърлени до леглото. Върху тях беше шпагата му, аз я грабнах и го приковах към дюшека…

Доминик прошепна уплашено:

— Прониза го със сабята ли?

— Не — само държах върха на сабята на гърлото му. Сузана мислеше, че щях да го промуша. Тя изскочи от леглото и започна да ми крещи, че никога не съм бил добър в леглото като останалите й любовници. Каза ми, че по-добре било да се върна в Охайо, защото не съм бил достатъчно мъж, за да задоволя една французойка с гореща кръв като нея. Каза ми също, че никога няма да ми купи кораб, защото мразела морето и моряците. Заслепен от гняв, аз започнах да натискам сабята върху гърлото на височайшата особа в леглото. Той се дръпна и захленчи, умолявайки ме да спра. Кръвта започна да се стича от гърлото му върху възглавницата. Аз продължавах… — почувства, че Доминик трепереше с цялото си тяло. Той също се бе изпотил от напрежение при този спомен.

— Тогава ли разсече лицето ти? — попита Доминик. Усещане за гадене присви стомаха й. Тя преглътна, чувствайки горчив вкус в устата си. Коул кимна с отсъстващ вид, сякаш духът му бе напуснал тялото, връщайки се към онази съдбовна нощ на Ривиерата във Франция.

— Тя се опитваше да ме дръпне настрана. Моята собствена сабя висеше на кръста ми. Продължаваше гръмката си тирада за това, че аз не бях нищо друго, освен дребно украшение в короната й — той млъкна внезапно.

Доминик потръпна от студеното усещане, което премина през тялото й.

— Какво стана после? — попита тя.

Няколко секунди минаха, преди Коул да проговори отново.

— Аз бях наранен, но разбитото ми сърце болеше повече от раната. Сузана бе разбила всичките ми мечти — всичко, което смятах, че бях постигнал. Избягах от къщата й, след това отидох направо при Лутър. Той ме превърза и се погрижи за мен. На сутринта корабът отплава далеч от Ривиерата и от лейди Сузана Роуланд… завинаги. — Той млъкна. В малката каюта стана съвсем тихо.

Сърцето на Доминик се разкъсваше при мисълта за мъката, която бе изпитал. Но в цялата тази история имаше някои неща, които тя все още не разбираше.

— Но след всичко, което тя ти е сторила, защо нарече кораба си на нейно име?

Коул я погледна с невиждащи очи. Той примигна, сякаш се опитваше да прогони нечий нежелан образ от очите си.

— Тя казваше, че мрази всичко, свързано с мореплаването. Реших, че бе много подходящо именно затова да нарека кораба си в нейна чест. Направих и други неща в нейна чест — гласът му стана суров. — След като напуснах Франция, се постарах да правя всичко възможно, за да бъда точно противоположният човек на онзи, който тя искаше от мен да бъда. Освен това, за да докажа, че съм достатъчно мъж за французойките с гореща кръв, сторих всичко възможно да легна с всяка французойка, която се изпречваше на пътя ми. Досега не съм имал друго оплакване.

Доминик седна рязко в леглото и обърна глава настрани, опитвайки се да преглътне думите му. Той протегна ръка, хвана брадичката й и я обърна към себе си, така че тя бе принудена да го погледне в очите.

— Това не бе причината, която ме накара да бъда с теб — добави той и въздъхна примирено. — Може би в началото старите чувства на отмъщение все още се въртяха в главата ми. Но след това разбрах, че с теб бе по-различно. Може би затова толкова се уплаших и избягах.

Думите му продължаваха да я объркват. Тя затвори за миг очи, опитвайки се да разбере.

— Изплаши се от мен, защото съм французойка, така ли?

Коул поклати глава отрицателно.

— Не. Заради всичко останало.

— Всичко останало? — повтори тя като ехо, обърквайки се още повече.