Вероника Блейк - Доминик

Кожата му бе гореща под пръстите й, мускулите на раменете му бяха твърди и силни. Тревожна болка прониза слабините й. Тя заби пръстите си в кожата му и изохка. Той отвърна на желанието й, като я повдигна от скута си и я постави върху койката.

Сега Коул започна нетърпеливо да събува ботушите й, след това нейните панталони, после дългото долно бельо, което той знаеше, че тя мрази. Когато всичките й дрехи бяха захвърлени на купчина до леглото, той се изправи и погледът му премина по всеки инч от тялото й. Той спря за момент очи на плоския й корем. Бе толкова сигурен, че тя носеше детето му… но нали също бе сигурен, че тя ще бъде вече женена за златотърсача, си спомни той.

Доминик се почувства смутена от погледа му. Очите му сякаш запалваха огън на всяко място, където се спираха. Помисли си дали да не се скрие под одеялото, но за нейно облекчение той започна сам да разкопчава панталоните си с бързи движения. Сега бе неин ред да разгледа тялото му, което — тя бе сигурна — нямаше равно на себе си. Силните му мускули диплеха на вълни кожата на гърдите му, стомахът му бе плосък и твърд, слабините стегнати, стройните му крака бяха силни и мускулести. Не можа да се въздържи да погледне към издутия му мъжки орган… всичко в него бе съвършенство от глава до пети, си помисли тя, когато болката на желанието отново я прониза.

След като всички дрехи бяха захвърлени, Коул отново съсредоточи вниманието си върху Доминик. Забеляза, че тя го разглежда, но нямаше нищо против, особено когато виждаше удоволствието, което тя изпитва. Този път бе решил да я накара да изпита удоволствие, което никога не бе изпитвала досега. Преди, когато се любеха в дивата гора, той бе потиснат от чувството си на непълноценност. Сега обаче беше на своя територия — капитан на своя кораб. Той бе горд, мъжествен и влюбен — комбинация, която му даваше способността да се люби с нея както никой от двамата преди не би могъл да си представи.

Коул протегна ръце и леко разтвори коленете й. Тя не се възпротиви. Той започна да се приближава към нея, когато леко почукване на вратата ги прекъсна.

— Коул? Извинявай, че те прекъсвам, друже, но екипажът започва да става нетърпелив. Да наредя ли да вдигаме котва и да отплуваме за Даусън?

Студени тръпки полазиха по тялото на Доминик.

— Даусън? — извика тя и се надигна. Неочакваният френски акцент в гласа й изненада Коул. — Не искам да се връщам в Даусън! — тя енергично тръсна глава. Образът на Джек Скрогинс се появи пред очите й.

Коул я гледаше, поразен от реакцията й. Мина около минута, преди да се съвземе от изненадата си.

— Трябва да отидем в Даусън Сити, защото превозваме стоки за тях — запаси за зимата. Миналата година хората там гладуваха, тъй като нямаха достатъчно храна до пролетта.

— Няма да отида там — настоя Доминик. — Ще трябва да се върна на „Екселсиор“.

Коул отдръпна ръцете си от нея и я погледна ядосано.

— По дяволите! „Екселсиор“ отплава отдавна. Но щом ти е толкова лесно да ме напуснеш, не знам защо въобще остана тук. — В следващия миг Коул съжали за това, което бе казал.

Засегната от острите му думи, Доминик се надигна още повече и седна на леглото.

— Аз останах, защото ти… ти каза…

— Защото казах, че те обичам и защото наистина е така — каза Коул. Той неочаквано протегна ръка и обгърна с длан тила й, после я притегли рязко към себе си и впи устни в нейните. Другата му ръка я хвана отзад за слабините и долепи тялото й до неговото.

Доминик се опита за момент да се съпротивлява, но целувката му твърде властна и усещането за твърдостта на пениса му в стомаха й стопяваше волята й.

— Коул? — отново се чу гласът на Лутър от другата страна на затворената врата. — Кога ще отплаваме?

Коул освободи Доминик от властната си прегръдка. Той се отдръпна назад и погледна към нея. Клепките й бяха наполовина спуснати, под тях очите й блестяха от желание. Устните й бяха разтворени, леко подпухнали и влажни.

— Аз ще те защитя от всичко — или всеки, който те плаши толкова в Даусън Сити. Ще останем там само за да разтоварим стоката и след това потегляме, преди ледът да е покрил реката. Няма даже да напускаш кораба, ако искаш — каза той пресипнало.

Тя не отговори.

— Поеми командата, Лутър — изкрещя Коул към вратата. Чу отдалечаващите се стъпки на Лутър. Доминик гледаше към вратата със странен израз на лицето. Студена тръпка премина през тялото му. Какво се бе случило в Даусън Сити, споменът за което бе предизвикало толкова явно чувство на ужас у нея? Той се надяваше да разбере това, преди да достигнат до града, за да знае как да я защити.