Вероника Блейк - Доминик

— Наистина ли? — попита тя отново. Дали това означаваше женитба — запита се тя в мислите си.

— Ще отплаваме от това проклето място и никога повече няма да се върнем — каза той, без да споменава, че първо трябваше да доставят в Даусън Сити стоката, която превозваха.

— Така ли? — това не й звучеше като предложение за женитба.

Дълбокият гръден смях на Коул прозвуча вместо отговор.

— Била ли си някога в южната част на Тихия океан? — тя поклати глава отрицателно. — Аз ще те заведа! — това бяха мечтите и сънищата, които той бе сънувал през последните няколко месеци, и сега той ги обличаше в думи. — Ще лежим на слънчеви плажове и ще се любим отново и отново, докато вълните заливат голите ни тела — каза той на глас, забелязвайки червенината, която заля бузите й. Той се засмя отново и я притисна в силната си прегръдка. Той чу — и почувства — развълнуваното й дишане. Отдръпна се, за да види лицето й. Страданието, което бе изписано на него, разкъсваше сърцето му. Той ли й бе причинил всичко това? Или имаше и нещо друго?…

Коул плъзна ръката си отпред върху палтото й, опитвайки се да разбере дали имаше нещо вярно в предчувствието, което го преследваше, откакто се бяха разделили. Талията й бе все тъй тънка, както я помнеше. Знаеше, че ако Доминик бе бременна, по това време вече трябваше да й проличи. Той почувства облекчение. Никога нямаше да се прости, ако се окажеше, че я бе изоставил бременна и сама в това ужасно място, което се наричаше Даусън Сити. Сега се радваше да разбере, че част от вината му бе отпаднала. Едновременно с това го прободе остро чувство на съжаление. Бе започнал да харесва мисълта да стане баща — ако Доминик е майката на детето му.

Когато очите им се срещнаха, Доминик не можеше повече да крие любовта си към него, която сега се възраждаше още по-силна от преди. Искаше й се да вярва на всичко, което той й казваше, и ако я лъжеше, тя не искаше да знае.

— Аз… — тя се поколеба да каже думите, които преди време толкова много искаше да му каже. По лицето му се виждаше, че бе разтревожен. Леко я изненада откритието, че сега той се страхуваше дали щеше да си възвърне любовта й. — Аз също те обичам — прошепна тя едва чуто. Но страхът от бъдещето не я бе напуснал. Някога тя мислеше, че всичко щеше да бъде наред, щом двамата с Коул признаят чувствата си един към друг. Сега изглеждаше, че това взаимно признание само бе отворило кутията на Пандора, от която изскочи заплахата за бъдеща нова раздяла.

Когато чу думите й, Коул изпита чувство на пълно облекчение. Той не бе чувал тези думи, освен от устата на Сузана — която го бе излъгала. Звукът на корабна сирена разцепи тишината, настъпила в каютата.

— Имаш ли нещо в багажа си на „Екселсиор“, без което не можеш да минеш? — попита той. Той забеляза израз на уплаха на лицето й.

— Само някои дрехи — отговори тя, — нищо съществено.

Обхвана я паника. Когато „Екселсиор“ напусне пристанището, тя вече нямаше да може да промени решението си да остане с Коул.

— Няма да имаш нужда от тези тежки зимни дрехи там, където отиваме. — Искаше да добави, че ако зависеше от него, тя никога вече нямаше да има нужда от дрехи. — Тогава няма нужда да излизаме от тук — каза той и посегна да разкопчае горните копчета на палтото й. Тя не направи нищо, за да го спре. Скоро всичките копчета бяха разкопчани. Той плъзна ръка под палтото, чувствайки топлината на тялото й под роклята. Трепереше, въпреки че в каютата не бе студено. Инстинктивно пръстите му потърсиха гърдите й. Напипа малкото зърно, което се втвърди в дланта му. Дишането му стана тежко и той усети как пенисът му се изду в панталоните му.

Доминик съзнаваше страстите, които се надигаха в нея. След като седеше в скута му, тя бе наясно и с неговите намерения. Сирената на „Екселсиор“ отново изсвири. Доминик с труд възприемаше нещата около себе си. Всепоглъщащото желание, което допирът на ръцете му — само на неговите ръце — пробуждаше в нея, я правеше сляпа и глуха за околния свят. Тази минута щеше да промени целия й живот. Тя въздъхна дълбоко, отметна глава назад и се отпусна, оставяйки ръцете му да галят гърдите й.

„Екселсиор“ изсвири за последен път, преди да започне да се изтегля от пристанището. Доминик не чу сирената.

Без да губи време, Коул смъкна палтото от раменете й. Тя не остана назад, смъквайки неговото палто също тъй забързано. Докато той разкопчаваше фланелената й риза, тя правеше същото с неговата. Двамата носеха едни и също долно бельо с дълги наполеонки — червени и при двамата, с редица от копчета отпред — препятствие, което бързо бе отстранено. Коул сграбчи гърдите й с две ръце. Те идеално запълваха дланите му. Ловките му пръсти дразнеха едното от изпъкналите зърна, докато устните всмукаха другото и той нежно го погали с език. Тя изстена и ръцете й се плъзнаха върху голите му рамене.