Вероника Блейк - Доминик

Доминик го погледна недоверчиво. Тя нямаше да търпи отново да я лъже, но този път усещаше, че казва истината.

— Пристигането й наистина ме изненада — каза тя, отпускайки се по-спокойно върху тялото му. — Разбира се, всичко, което се случи в Даусън, бе изненада след изненада.

Коул не можеше да отгатне мислите й. Тя изглеждаше толкова тъжна и почти толкова разгневена. Отново изпита чувство на вина. Ако не беше я оставил сама във Форт Юкон, щеше да й спести всички неприятности, които й се бяха случили в Даусън.

— Искаш ли да говориш за това? — попита той.

Доминик погледна нагоре към мъжественото му лице. Газената лампа хвърляше мека светлина върху златистата кожа. Белегът върху едната буза едва се виждаше. Тя протегна ръка и докосна с пръсти леко подпухналата кожа на белега.

— Тя навярно е умряла хиляди пъти, когато ти е причинила това — каза тя спокойно. — Знам как ме заболя, когато без да искам, порязах ръката ти.

Хлад пропълзя в душата на Коул. Краищата на белега пламнаха.

— Това не беше случайно — каза той горчиво. Мислите му се върнаха към онази нощ, когато Сузана бе използвала собствената му сабя, за да отреже с нея част от лицето му. — Бях млад и буен моряк. Прекалено сигурен в себе си — той се засмя иронично. — Смятах се за непобедим и мислех, че съм влюбен — той спря за момент. Пръстите му пресяваха разсеяно копринената коса на Доминик. — Лейди Сузана Роуланд беше две години по-възрастна от мен и имаше опит в светския живот — много повече, отколкото аз някога ще имам. Срещнахме се, когато тя пътуваше от Англия за Франция с кораба, на който аз работех като първи помощник-капитан. От момента, в които се видяхме, попаднахме в плен на необуздания ни глад един за друг.

— Като нас двамата ли? — попита Доминик със слаб, тънък глас. Вече не беше сигурна дали искаше да чуе неговата изповед. Представата за Коул в прегръдките на друга жена не бе от най-приятните.

Коул поклати глава.

— Не. Това беше съвсем различно. Аз и Сузана бяхме като разгонени животни. Между нас нямаше нищо друго, освен времето, което прекарвахме в леглото. Когато пристигнахме на френската Ривиера, мислех, че съм полудял от любов. Истината бе, че бях само полудял, това е всичко — той стисна зъби при мисълта какъв глупак се бе оказал тогава. — Лутър се опита да ме предупреди. От самото начало бе разбрал какво представляваше тя — и Сузана знаеше това. Тя не обичаше Лутър и никога не искаше той да идва с нас. Казваше, че той е като трън в очите й, че аз трябва да си подбирам приятели, които да повишават общественото ми положение — груб смях се изплъзна от устата на Коул. — Бе започнала да ме въвежда в кръга на богатите си аристократични приятели. Винаги се чувствах не на място в тази компания, но правех всичко възможно, за да приличам на тях, защото мислех, че не мога да живея без тази жена — той престана да глади косата на Доминик и отпусна ръката си на гърба й.

— Третираше ме като момче за всичко през повечето време. Аз или бях в леглото й, или се мъчех с всички сили да се държа по подобаващ начин пред приятелите й. Превърна ме в своя играчка, опитвайки се да направи от мене онова, което тя считаше за съвършен мъж. Обличах само дрехи, които тя бе избрала за мен, ядях изискани ястия, за които никога не бях чувал преди, говорех като някое конте, неспособно да мисли със собствения си мозък. Но тогава бях готов на всичко за тази жена. Един ден, когато бяхме се любили три пъти подред, Сузана скочи от леглото, потупа ме по главата както се потупва послушно куче и ми заповяда да стоя настрана от къщата й през останалата, част от деня. Каза, че очаква посещение от страна на един от старите й приятели — принц или херцог, — с една дума, някаква кралска особа — Коул се изсмя кратко и невесело. — Морето вече бе започнало да ми липсва и Лутър губеше търпение да ме чака да дойда на себе си. Той ми говореше нещо за търговски кораб, наемащ моряци, който щеше да отплува за Испания, но аз знаех, че не можех да тръгна с него.

— Защо? — попита Доминик. Тя не можеше да си представи ясно образа, който Коул й описваше. Безгръбначният мъж, за когото й говореше той, въобще не приличаше на този, когото тя познаваше сега.

Коул въздъхна и се усмихна презрително.

— Защото… си мислех, че ако направя всичко възможно, най-накрая щях да успея да задоволя Сузана Роуланд. Тя ми беше казала, че един ден — когато бъде доволна от мене — ще ми купи цял кораб. Така смятах, че ще имам всичко наведнъж: Лейди Сузана Роуланд и мой собствен кораб — Коул почувства напрегнатост в тялото на Доминик. Той нежно погали гладката кожа на гърба й с крайчеца на пръстите си.