Вероника Блейк - Доминик

Обсипвайки я със страстни целувки, Коул я накара отново да легне. Трябваше да минат няколко минути, преди тя да си възвърне същата степен на възбуда, до която бе достигнала, преди Лутър да ги прекъсне, но постепенно, за негово облекчение, тя започна да отвръща на целувките му с желание. Когато той се облакъти над нея върху леглото, тя вече го целуваше без колебание. Той се вмъкна между бедрата й и нагласи ханша си така, че върхът на пениса му да се допира до нея, готов да влезе. Известно време Коул я дразнеше, натискайки, без да влиза навътре. Тя се извиваше под него, стенеше и най-накрая повдигна ханша си с отчаяна няма молба.

Коул вече не можеше да се сдържа. Той стремително влезе в нея и изненаданото й — и страстно изохкване достигна до ушите му. Тя сключи крака зад гърба му, движейки таза си в такт с неговите движения. Телата — и душите им — се сляха в едно цяло.

Необузданите усещания, които разтърсиха Доминик, не можеха да се сравнят с нищо, което бе изпитвала дотогава. Смяташе, че знае какво я очаква, но нейните чувства и щедростта, с която той сега я заливаше, отхвърляйки последните си задръжки, направи от тази любовна среща нещо повече, отколкото бе очаквала. Всяка фибра от тялото й сякаш се бе родила за нов живот и усещания. Бе почти като първия път, но много по-хубаво. Тя не искаше той да спира и за нейна радост и облекчение той сякаш също се стремеше да продължи екстаза им колкото може по-дълго.

Коул се усмихна на жената, която лежеше в прегръдките му. Дългата й черна коса бе разпиляна върху голата му гръд, а бузата й нежно се допираше там, където биеше сърцето му. Доволна усмивка озаряваше лицето й, а крайчетата на дългите й мигли се извиваха леко над скулите й. Коул знаеше, че тя не спеше, но също така и че навярно бе изтощена. Усмивка, подобна на нейната, се появи на устните му. Цяла нощ се бяха любили като побъркани. Часовникът на писалището му показваше, че скоро щеше да се зазори. Коул знаеше, че трябваше да стане и да поеме командването на кораба. „Лутър ще да се справи“ — си каза той, като хвана няколко от гарвановочерните й кичури и започна леко да я гъделичка по носа. Тя потърка лицето си, без да отваря очи.

— Тези проклети арктически комари! — по дразни я Коул. Очите й се отвориха. Той се засмя. — Там в дивата гора не ни беше чак толкова зле само двамата, нали?

Веждите й се намръщиха замислено. Тя погледна към грозния белег на ръката му.

— Не бих искала да срещна пак някоя гризли, нито пък онези комари, от които не можехме да си намерим място.

— А какво ще кажеш за останалото? — попита той закачливо.

Доминик си помисли за останалото и за детето, което бяха създали от останалото. Може би тази нощ те отново бяха заченали нов живот, си помисли тя. Мисълта предизвика странна болка в слабините й. Мълчанието й привлече вниманието на Коул.

— Толкова ли беше зле? — попита той възмутено.

Доминик се опита да прогони спомените от съзнанието си.

— Не, господине, съвсем не беше зле — каза тя.

Тя се претърколи и се облакъти с една ръка върху гърдите му, разглеждайки лицето му на светлината на газената лампа. Любовта й към него ставаше все по-силна, но с нея се засилваше и страхът й. Докъде щеше да ги доведе всичко това и какво щеше да стане, ако забременее отново? Мечтата на Коул да се любят по слънчеви плажове бе красива, но далеч от действителността. Доминик знаеше по-добре от всеки друг, че най-накрая действителността отново можеше да ги настигне.

— За какво мислиш? — попита Коул. Той си играеше с дългата й коса, усуквайки около пръстите си копринените кичури. Понякога той забелязваше странна тъга в очите й. Питаше се дали все още си спомняше времето, когато я бе изоставил.

Доминик въздъхна тежко и сви рамене. Толкова много мисли препускаха в главата й, но това бяха все неща, които тя не бе готова да обсъжда с него сега.

— Да не би да се тревожиш, че ще срещнеш майка си в Даусън? — попита той, опитвайки се да предположи причината на безпокойството й.

Доминик отвори уста от изненада.

— Откъде знаеш, че майка ми е в Даусън? — тя се надигна от гърдите му и впи очи в неговите. — Бил ли си в Даусън? — попита тя гневно. Как иначе можеше да знае за пристигането на майка й?

Коул забеляза израза на гняв и подозрение на лицето й.

— Не! Ако бях отишъл в Даусън, ти щеше да бъдеш първата, която да научиш. Ти беше единствената причина, заради която реших да се върна там — той протегна ръце и отново я дръпна към себе си. Тя не се съпротивляваше, но не се отпусна както преди. Коул знаеше, че трябваше да побърза да й обясни причината, поради която знаеше за присъствието на майка й в Даусън, преди Доминик да направи изводите си сама. — Аз попаднах на майка ти в Сан Франциско — каза той спокойно. — Тя се готвеше да се качи на борда на „Екселсиор“. Мислех, че ще успея да я изпреваря, за да те предупредя за пристигането й, но се забавих.