Вероника Блейк - Доминик

Брегът вече се бе изгубил от поглед. Наоколо се виждаше безкрайната еднообразна шир на Берингово море. Тя се отдръпна от парапета и заедно с другите пътници, които бяха наблюдавали как Даусън Сити се изгубваше на хоризонта, тръгна към каютата си. При това пътуване трябваше да споделя каютата само с една жена — съпруга на лекар, която се завръщаше в Калифорния, след като бе посетила съпруга си в Даусън. Мисис Рафкин не бе от особено общителните жени, което напълно удовлетворяваше Доминик. Тя не бе в настроение да прекарва деня в обсъждане на приключенията си в Клондайк — предпочиташе през следващите няколко седмици спокойно да опита да се възстанови от кошмара на последните месеци.

Към края на първата седмица Доминик започна да разбира, че наистина можеше да се възстанови напълно. Тя бе преодоляла обичайния пристъп на морска болест и даже мисълта за Коул не бе чак толкова мъчителна, както преди. Може би с времето дори щеше да престане да си спомня за него. Но когато големият кораб започна да навлиза в пристанището на Сейнт Майкъл, тя не можа да попречи на спомените да нахлуят в съзнанието й. Спомняше си как бе срещнала за пръв път Коул Хоукинс. Така ясно, сякаш бе вчера, тя го виждаше да гледа към нея от високо, леко повдигнал тъмните си вежди, със закачлив израз в сивите очи. Старата, позната болка отново се появи в гърдите й и премина, усилвайки се, през цялото й тяло. Тя примигна, опитвайки се да прогони това натрапчиво видение, но нищо не се получаваше — той все още бе там, неотстъпно витаещ в мислите й.

Доминик се зави по-плътно в палтото, за да се предпази от пронизващия северен вятър. Тя се опита да съсредоточи вниманието си върху града, към който приближаваха. От другата страна на Нортъновия пролив се виждаха речни кораби, чакащи да отплуват нагоре по Юкон за Даусън Сити. Повечето от тях щяха да останат тук до пролетта, но някои от собствениците щяха да опитат да направят още едни курс, преди реката да замръзне. В залива, където „Екселсиор“ се готвеше да акостира, вече бяха хвърлили котва няколко големи кораби. Доминик погледна към тях, забелязвайки, че повечето изглеждаха като товарни кораби. Един от тях — най-големият — привлече вниманието й с красивата фигура на сирена, която украсяваше носа. В този момент капитанът на „Екселсиор“ съобщи на висок глас, че пътниците могат да слязат на брега за един час, и това отвлече вниманието й от фигурата. Реши да се възползва от случая и да слезе за малко на брега — едва ли щяха да имат повече такава възможност до Сан Франциско.

Доминик се присъедини към тълпата пътници, които слизаха от кораба, ентусиазирани от възможността да стъпят за малко на суша в Сейнт Майкъл. Придърпа нагоре яката на вълненото си палто, стъпвайки внимателно по дъските, водещи от кея към главната улица на старото руско пристанище. Спомни си, че последния път, когато бе слязла в Сейнт Майкъл в очакване да се качи на „Лейди Сузана“, тя бе спряла да пие кафе в едно кафене, което не бе твърде далече от пристана.

С глава, скрита зад яката на палтото, Доминик прилагаше всички усилия да стъпва точно по пешеходната пътека, за да не падне в калта. Носеше дрехите, с които бе свикнала през последните няколко месеца — долно бельо с наполеонки, дънки, фланелена риза, високи черни ботуши и вълнено палто, подобно на онова, което носеше Коул. Косата й бе завързана в стегнат кок, напъхан в яката на палтото, за не се измъкнат дългите й плитки, които вятърът щеше да разроши около лицето й. Така облечена, с коса, скрита в яката на палтото, никой нямаше да я познае отстрани.

— Сигурен ли си, че вече работи?

Лутър кимна с глава. Настроението на Коул се влошаваше с всяка изминала минута. Лутър не го обвиняваше за това. Всичко, което се случваше, сякаш имаше единствената цел да забави пристигането им в Даусън. Когато хвърлиха котва в Сиатъл, за да натоварят хранителни стоки, на пристанището бяха объркали нещо и тяхната стока погрешно бе натоварена на кораб, който трябваше да отплава на юг. Ценно време бе изгубено, докато работниците разтоварваха стоката от този кораб и след това я товареха отново на „Кораба на свободата“. Коул се бе опитал да навакса пропуснатото време, насочвайки кораба с главоломна скорост към Сейнт Майкъл. Когато пристигнаха, двигателят бе почти излязъл от строя. Още повече време бе изгубено за отстраняване на повредата. Коул отдавна се бе отказал от намерението си да изпревари Бриджит Лавал, но раздразнението му от това несправедливо стечение на обстоятелствата нарастваше с всеки изминал ден.