Вероника Блейк - Доминик

Джек стисна пачката пари в ръката си и погледна към Франк и Хенри. Те продължаваха да го гледат с непроменен израз на лицето. Той измуча някаква ругатня, обърна им гръб и тръгна към вратата, без да поглежда назад.

— Утре ще имаме троен празник, миси — каза Хенри. Той бе въздъхнал с облекчение, когато видя Джек да захлопва след себе си вратата на магазина на Джими, и сега се обръщаше към Доминик. — Трябва да отпразнуваме добрите новини на Ади и Франк, неочакваното идване на майка ти и нашата сватба… — Хенри видя как усмивката изчезва от устните на Доминик при споменаването на сватбата и изпита усещането, че пропада в някаква тъмна дълбочина.

— Трябва да говоря с теб за сватбата, Хенри — каза Доминик със слаб глас. Изразът на лицето му я караше да се чувства ужасно. — Насаме — добави тя.

Хенри погледна отчаяно към Франк, но Франк съзерцаваше върховете на обувките си.

— Добре — каза той, — искаш ли да отидем оттатък? — той посочи към ъгъла на залата, където имаше няколко маси и столове. Там клиентите на магазина на Джими можеха да поседнат и да изпият чаша кафе, докато пазаруваха.

Доминик кимна и се обърна към майка си и Франк.

— Ще се върна след малко — им каза тя. Майка й я гледаше с недоумение, но Франк й се усмихна окуражаващо.

Хенри изчака Доминик да седне зад една от масите, след което се разположи насреща й. Пое дълбоко въздух и погледна към нея в очакване на това, което щеше да му каже. Бузите й бяха малиновочервени, устните й леко трепереха. Хенри забеляза, че косата й не бе прибрана в обичайния кок или плитка. С разпуснати коси тя изглеждаше още по-красива от обикновено. Той я гледаше, седнала срещу него, и си мислеше колко глупаво бе действително от негова страна да смята, че възрастен мъж като него можеше да се ожени за такова красиво младо момиче. Почти можеше да й бъде дядо — и сега трябваше да се примири с факта, че се е оказал просто глупав мечтател.

— Знам, миси, и те разбирам — каза Хенри спокойно. Протегна ръка през масата и нежно стисна ръката й. — Можем ли все пак да си останем приятели?

Доминик преплете пръстите си с неговите.

— Винаги! — прошепна тя.

Смяташе да му каже, че ще замине от Даусън Сити след няколко дни, но това можеше да почака. Те поседяха там още няколко минути, докато Хенри я държеше за ръка, и се гледаха в очите като стари приятели. Доминик си помисли, че те действително бяха точно това — стари приятели. На Юкон младежите много бързо ставаха зрели хора и нови приятели се сближаваха за кратко време поради непрестанните несгоди, които им се налагаше да преодоляват заедно. Въпреки нетърпението си да напусне Юкон, Доминик знаеше, че ще си тръгне оттук по-мъдра и по-добра благодарение на хората, които бе срещнала, и на уроците, които й бе преподала суровата школа на Севера.

Доминик стоеше на палубата на големия пътнически кораб и гледаше към калния бряг, който, заедно с Даусън Сити, бавно се изгубваше в далечината. Възбудата й се примесваше с чувство за нереалност. Преди два дни тя би се обзаложила с всеки за една златна мина, че никога не би могла да се измъкне от Даусън преди настъпването на зимата. Сега стоеше на борда на „Екселсиор“ и от брега й махаха за сбогом тримата най-прекрасни хора, които някога бе срещала. До Ади, Франк и Хенри стоеше майка й. Доминик се укоряваше за оставащото все още в нея известно чувство на неприязън към майка й. Ако не бе нейната щедрост, тя нямаше да бъде сега на този кораб на път към Калифорния.

Толкова много неща се бяха случили за краткото време на пребиваването й тук, че Доминик разбираше — животът й от сега нататък нямаше да бъде същият като преди. Смяташе да се върне в Сан Франциско и да си намери работа. Положението на прислужница вече не я привличаше, но Ади й бе предложила друга възможност, която наистина й се струваше много по-интересна. С доброто образование, което бе получила, Доминик можеше да бъде учителка. Тази възможност я привличаше особено и поради това, че тя смяташе, че повече няма да има свои собствени деца. Франк й бе казал, че в Айдахо, откъдето идваше той, нуждата от учители бе особено голяма. Франк и Ади планираха да се завърнат в Кю Дален след раждането на детето им през пролетта и Доминик им бе обещала да им дойде на гости там. Франк притежаваше няколко акра земя до едно от езерата в този щат и той смяташе, че това бе идеално място за семейна ферма. Доминик си мислеше дали това нямаше да бъде идеалното място, където би могла да се установи и тя.